Контури

Проект: Кобалт Студио – арх. Камен Петров и арх. Мария Антониева

Снимки: Георги Петев

 

Представеният проект – вътрешно преустройство и интериор на редова къща в Гаритидж парк, София, е с РЗ П 240м2. Сградата е на три нива – партер с дневна и кухня, втори етаж с три спални и две бани, и последен, трети етаж, с голяма спалня със собствена баня.

 

При проектирането се запазва функционалното разделение по етажи, като обаче се предефинират границите между отделните зони. Оттам съвсем закономерно се ражда търсенето на контраст и изчистен контакт между отделните пространства – в материалите, оформлението, обемните елементи и осветлението. Двуизмерната линия придобива особено значение на еднозначен пространствен делител. Прекрачването на тази абстрактна бариера променя цялостното възприемане на дома.

 

Първата, и може би най-отговорна контактна зона, е антре – кухня – дневна. Антрето и кухнята са третирани като „промишлената зона“ на дома – подът е индустриален и безизразен. Мебелите са обемни, безцветни и категорични, а осветлението над тях – опростено с тръбни стоманени тела като акцент.

 

Само след няколко крачки се стига до невидима бариера – имагинерна граница, която спира развитието на кухнята, спира студената безизразност и рязко сменя настроението на дома – пространството става топло и приветливо. Използваните материали вече са съвсем откровени и естествени. Оттам започва развитието си витата интериорна стълба, която едновременно обединява дневната зона с горните нива и в същото време е и най-силно контрастиращият композиционен елемент. Извитите форми и нежните светлосенки на спираловидния парапет са пълна противоположност на останалите едри и тежки обеми. Стъпалата са изцяло облицовани в естествен трислоен дъбов паркет, а изкуственото осветление подчертава тяхната неправилност и уникалност. От друга страна дневната светлина от покривните прозорци се плъзга по извивките –създават се безброй различни точки на възприемане.

 

Вторият етаж е решен семпло, с бели мебели и без акценти – пространствата са дефинирани прагматично по желание на клиента. В баните отново се прокрадва идеята за контраст и чисти делителни линии (мрамор-бетон). Главната спалня на третия етаж е разположен под скатен покрив и светлите височини варират от 3,00 до 4,20 м. Помещението е с неправилна форма. За да се избегне чувството за недефинираност и празнота, са приложени няколко прости похвата. Използвана е сигнираща линия по стените, разделяща височината на две части – функционална зона до 260 см и абстрактна осветена горна част. В средата на стаята е разположено меко тапицирано легло, останалите кътове са разпределени около него. По този начин функцията и движението изпълват цялата стая – не са оставени „мъртви“ ъгли.