Резиденцията на българския дипломат Димитър Цоков и княгиня Герсеванова

Текст и фотографии: Калин Йорданов, Вирджиния Крефт

 

Само на няколко крачки от Орлов мост, на ъгъла между бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Загоре“, една старинна софийска сграда се откроява ярко сред околните жилищни кооперации. Красивото триетажно здание е с фасада в мека, наситено жълта тоналност, с внушителен главен корниз. Тя се отличава с изобилие от прозорци, красиви балкони и тераси с парапети от ковано желязо, украсени с изящни спираловидни орнаменти, с мансарда с овални прозорци и декорация под формата на венци и колони. Сградата впечатлява с мащаба и аристократичното си излъчване, а светлите просторни и преливащи едно в друго помещения с високи тавани сякаш пренасят в епохата на Чехов и Толстой.

 

За съжаление, най-ранната история на тази прелестна столична столетница е обгърната в тайнство, защото документацията, съдържаща информация за архитекта и точната годината на построяването й, е унищожена по време на бомбардировките над София през Втората Световна война. Вероятно изградена около 1910 г., къщата е била притежание на известния български дипломат Димитър Цоков. Той я построява като дар за съпругата си, руската княгиня Александра Егоровна Герсеванова (вдовица на княз Орбелиани).

 

Известно е, че Димитър Цоков е роден през 1864 г в гр. Свищов. Завършва „Робърт колеж“ в Цариград и дипломатическата секция на Юридическия факултет в Сорбоната в Париж. Дипломатическата му кариера започва през 1892 г. като секретар на българското княжеско дипломатическо агентство в Белград и продължава като главен секретар на дипломатическите ни агентства в Букурещ, Цариград, Санкт Петербург и Атина. През 1908 г. е назначен и като първи български посланик в Лондон, където се установява да живее до смъртта си през 1928 г. Междувременно Цоков става също главен секретар на Министерство на външните работи и изповеданията и български пълномощен министър в Санкт Петербург. Интересни факти от неговата биография са още участието му като съветник при подписването на Ньойския договор, а също така и номинацията му за първи български представител в Международния олимпийски комитет (от 1906 до 1922 г.).

 

Куриозна подробност е, че благодарение именно на него, пързалянето на лед става популярен спорт у нас, след като той внася първия чифт зимни кънки, които подарява на роднини.

 

Името му се свързва и с изграждането на първото българско читалище. Известно е, че заедно с брат си Кръстю Цоков той става изпълнител на завещанието на дарителите Еленка и Кирил Аврамови за построяването на забележителното читалище в Свищов, строежа на което двамата братя довършват със собствени средства.

 

След смъртта на Димитър Цоков, съпругата му княгиня Герсеванова продава своя дял от къщата на бул. „Цариградско шосе“ на племенника на покойния си мъж, Коста Мурдаров, тъй като приживе двамата не оставят наследници. От тогава до 1936 г. къщата се отдава под наем първо на Белгийското, а после и на Японското посолство. След 9 септември 1944 г. зданието се ползва от Американската военна мисия, а след 1947 г. е отчуждена в полза на държавата и национализирана, като в нея е настанена администрация на столичната милиция.

 

След 1953 г. къщата е превърната в детска градина. Едва през 1992 г. Закона за реституцията връща първите два етажа на зданието на наследниците на братята Цокови, а третият етаж става общинска собственост. Прекрасната сграда продължава да сменя обитателите си.