ГРАДИНА

Текстурата в градината

 

Контрастите балансират пространството и създават интересна визия 
 
ланд. арх. Вержиния Костова 
 
 
Есента, както  пролетта,  е активен сезон за създаване на нови градини. Ключова роля за успеха на това начинание играят замисълът и дизайнът. Тъй като градината въздейства на всички сетива, в проектирането й участват много елементи: пропорцията, цветът, формата, звукът, ароматът и текстурата. През последните  години в световен план има подчертана тенденция за използване на ярки цветове в по-концептуалните и авангардните градини, както и засилена чувствителност към текстурите.
 
 
 
Растителните текстури се отнасят както до цялостната форма на растението, така и до структурата на листата и цветовете, силуета на растенията, грапавостта на кората и плодовете им. Нонай-вече текстурата в градината се създава от големината, формата, твърдостта и вида повърхност на листата.  По форма те могат да са дребни, назъбени, тънки, деликатни или дантелени (папрат, кореопси, аргирантеум) или пък едри и категорични ( гунера, каталпа), твърди, мечообразни (юка). Текстурата се влияе много и от вида повърхност на листата: матова, лъскава,  мъхеста.
 
Растителните текстури варират от много фини и въздушни (като деликатните, нишковидни  и фини листенца на кореопсиса ) до груби и грапави (като едрите и категорични като форма листа на хостата и юката),  като между тях има цял диапазон от междинни текстури. Когато групираме различни растения, трябва да имаме  предвид как се съчетават текстурите им и да се стремим да композираме растения с контрастиращ ефект, за да могат да се допълват взаимно и различните им характеристики да се подчертават и изпъкват. В зависимост от съчетаването им  можем да създаваме силни контрасти или нежни хармонии.
 
 
 
 
Усещането при докосване на  листата е само един  от елементите, които въздействат. Растителната текстура може да се променя от играта на светлина и сянка и дори от  промяната на разстоянието на гледане. Отблизо например перушинестата зеленина може да изглежда въздушна и да ви се иска да се протегнете и да я докоснете. Погледнат от разстояние, големият обем фина текстура изглежда като бухнал облак.
Използването на  прекалено голямо разнообразие текстури може да бъде нехармонично -  една от основните цели на всеки дизайн е балансът. В градината това означава смесване на текстури, така че да се допълват една друга, като в същото време увеличават и подчертават ефекта на светлината. Един пример за добро равновесие е смесването на 1/3 фини текстури  с 2/3 по-груби и едри или грапави и ясно изразени.
 
 
 
Растенията с големи листа  придават стабилност  на градинската периферия. Те осигуряват контраст за други видове текстури като перушинестата листна маса, островърхите листа и деликатни  цветчета. Хостите например, които се използват у нас още във възрожденските дворове, са перфектни като такъв тип текстура.
Растенията с тънки и фини листа предизвикват желание да бъдат докоснати. Те са особено красиви, когато се наблюдават отблизо  и освен това добавят към градината  още едно измерение -  на движение, но с тях не бива да се прекалява. Твърде многото перушинеста  листна маса може да придаде на градината размити очертания. От всички текстури, фината е най-зависима от наличието на контраст, за да може да изпъкне. Сред растенията с фина текстура са космосът, астрите и гипсофилата.
 
 
 
Растенията с мъхнати листа най-често са сиви. Обикновено те „изчезват“ в градината, но тяхната мъхната повърхност ги прави особено привлекателни и те са чудесен фон, подчертаващ яркостта на другите цветове. Заедно с мекия стахис може също така да опитате да включите в растителната си композиция лавандула, сантолина, артемисия, ахилея.
Препоръчва се във всяка градина да има поне един вид декоративна трева. Тревите добавят не само текстура, но и звук и движение в градината. Никое друго растение не си играе със светлината по толкова интригуващ начин. Можете да ги използвате както за обем и пълнеж, така и като акцент. Много от видовете треви са интересни и през четирите годишни  сезона.
 
 
 
 
 
Повечето остри листа могат да изглеждат твърди и груби. Макар това да не изглежда привлекателно само по себе си, това, което прави острите листа толкова ценни, е контрастът им с другите видове листа - фини или едри. Те добавят възходящо усещане за движение или в зависимост от формата си - усещане за течаща вода. Високите остри листа често се наричат ​​архитектурни градински елементи поради силно подчертаната  им форма. Юката е едно недостатъчно оценено растение. Този издръжлив войн-растение може да оцелее почти навсякъде и мечовидните му листа могат незабавно да балансират една голяма група от растения с перушинести и фини листа. Други ценни растения с плоски листа с мечовидна форма, които остават привлекателни дълго след като растенията са прецъфтели, са ирисите. 
 
 
Впечатляваща текстура имат растенията-тръни. Повечето не изглеждат особено привлекателни в градината, но ехинопсът и ерингиумът изглеждат атрактивно както когато цъфтят, така и когато  цветовете им изсъхнат. Стоманеносиният им цвят е допълнителен бонус. Ако искате да създадете почти тропическо усещане, може да включите артишок в растителната  композиция.
Седумите и другите широколистни сукуленти като семпервивум и каланхое  имат листна повърхност, която изглежда почти восъчна и полирана. По форма много от тях са стегнати розетки, което допринася допълнително за градинската схема.

Други елементи на градината, които разнообразяват текстурата, са типът повърхност на настилките и оградите, градинските орнаменти и структури. 

 

 

 

 

 

Related Articles

ощенагоре