Tutto Ponti

MAD – Музеят за декоративни изкуства в Париж, представя ретроспективна изложба, посветена на италианския архитект и дизайнер Джио Понти
Калина Константинова
Считан за един от най-влиятелните архитекти и дизайнери на XX век, Джио Понти (1891-1979) е гениален творец, с интереси както към индустриалното производство, така и към занаятчийството. Той предлага съвършено различен подход към следвоенната архитектура, разкривайки перспективите на един нов начин на живот.
Изложбата Tutto Ponti,  Gio Ponti archi-designer обхваща цялата  кариера на твореца от 1921 до 1978 г., като показва разнообразните аспекти на неговата работа, от архитектурата до индустриалния дизайн, от мебелите до осветителните тела, от създаването на списания до опитите му в областта на стъкларството, керамиката и златарството… Над 500 предмета, макети, рисунки, някои от които никога не са били показвани, проследяват тази богата кариера. Сценографията на изложбата е проект на  агенцията Wilmotte & Associés със съдействието на графичния дизайнер Итало Лупи. Експозицията  е възможност широката общественост да се запознае с творческия свят на този митичен персонаж на италианската културна сцена, чийто ентусиазъм е стимулирал съвременниците му и все още вдъхновява нови поколения дизайнери и архитекти.
С диплом от Миланския политехнически университет, Джио Понти отваря през 1921 г. свое собствено архитектурно бюро. Първоначално повлиян от класическата архитектура той много бързо започва да се вълнува от авангарда.  Междувременно през 1923 г. е назначен за художествен директор на манифактурата за порцелан Richard-Ginori. Там той обновява дизайна и стандартизира масовото производство. Творенията в неокласически стил, родени от това сътрудничество, са наградени на Парижката международна изложба за декоративни изкуства през 1925 г. През следващата година проектира за първи път в чужбина (резиденцията L’Ange volant в Париж) и същевременно сътрудничи с манифактурите Christofle в Париж и Venini в Мурано. По същото време създава за италианските универсални магазини La Rinascente серия от  мебели на достъпни цени с прости форми. Благодарение на връзките му с движението Labirinto, което свързва творците и производителите, той разпространява идеите си и популяризира нови таланти чрез биеналето в Монца, което организира,  и особено чрез списанието Domus, което  основава през 1928 г.
През 1930-та година постига модернистичен обрат в архитектурата с изграждането в Милано на т.нар. Case Tipiche и офисите на Montecatini. В областта на обзавеждането създава осветителнии тела за Fontana Arte, прибори за Krupp, тъкани за De Angeli-Frua и Ferrari, мебели за Casa e Giardino и др. През 40-те години се посвещава на производството на монументални стенописи в Palazzo del Bo в университета в Падуа.
Завръща се към маслената живопис, страстта си към писането, операта и киното, създавайки сценарии, декори и костюми за Ла Скала в Милано. Напуска Domus, за да основе другото си списание – Stile, в което акцентът е върху отражението на войната върху италианските архитекти и изкуството. Проектира много от кориците и пише под 23 различни псевдонима. В края на войната се появяват два емблематични обекта: аеродинамичната кафемашина La Cornuta (1949) за Pavoni и стола Leggera (1951) за Cassina. През 1948 се завръща в Domus. От 1950 до 1960 г., в разцвета на своята кариера, проектира във Венецуела, САЩ, Близкия изток и дори в Хонконг. В този период реализира два от своите шедьоври – вила Планчарт в Каракас и кулата Пирели в Милано.
Лекота, прозрачност, яснота, цвят и простота са ключовите думи на тази изобилна дейност, която той води от централата си в Милано, истинска лаборатория за творения. Проектира множество предмети и мебели, включително светещо пано за Lumi и креслото Distex за Cassina. Архитектът се интересува от играта на повърхности и цветове. Харесва керамичните покрития, които отразяват светлината като в хотел Parco dei Principi в Соренто.
През 70-те години, все още в търсене на прозрачност и лекота, той разглежда архитектурните си фасади като сгънати листове хартия, върху които се разкриват ажурни геометрични форми, като например катедралата на Таренте (1970) и художественият музей на Денвър (1974).
Мебелите също са преработени, стават по-гъвкави, мобилни, леки, за да се адаптират към нуждите на съвременния живот.
Джио Понти оставя след себе си десетки важни сгради за историята на архитектурата на XX век – къщи, музеи, катедрали, университети и фабрики в Милано, Техеран,  Каракас,  Денвър…; стотици предмети и мебели, хиляди писма  и множество статии за списанията Domus и Stile. Изложбата Tutto Ponti, Gio Ponti archi-designer представя хронологично шестте десетилетия в кариерата на Понти и може да бъде видяна до 5 май в Музея за декоративни изкуства в Париж.

Специални издания