Рафаел Клементе, който живее на покрива

На гости в лофта на испанския артист в Мадрид

 

Ивайло Харалампиев

фотограф Andreas Bogner

www.instagram.com/kunstfotografo

 

Когато преди десет години испанският артист Рафаел Клементе за първи път се озовава на последния четвърти етаж в сградата с индустриални офиси и складове близо до централната жп гара „Аточа“ в Мадрид, той се влюбва в нахлуващата отвън светлина и в простора: двеста и петдесет квадратни метра и шестметрови тавани. Клементе купува помещението за студио, но скоро се премества да живее там. В началото той не успява да убеди нито семейството, нито приятелите си във възможността да превърне индустриалното помещение и в свой дом. Тогава идеята за подобен лофт, в който артистът едновременно живее и работи, изглежда реална единствено в американските филми, снимани в Ню Йорк. „Целият ми дом съм го направил аз“, казва Рафаел Клементе за „Наш дом“, докато ни развежда из своя лофт, който днес прилича на нещо средно между ъндърграунд артгалерия, антикварен магазин и декор за ретро-футуристичен екшън.

В началото на трансформацията Рафаел запазва само общата структура, като премахва изцяло облицовката и многото стени, които дотогава разделят пространството на по-малки офиси. Спалнята си „качва“ на втория етаж, който сам създава чрез подвижни панели от метал, метакрилат и оризова хартия, следвайки геометричните форми на Мондриан. За да използва максимално естествената светлина, отваря прозорци на покрива, а пода на горния етаж изработва от прозрачен метакрилат.

„В предишния си дом не можех да правя широкоформатни творби, бях силно ограничен от пространството. Живеех в центъра на петия етаж без асансьор, така че всъщност най-щастливи от преместването ми тук бяха от транспортната фирма, която се занимава с доставката на творбите ми за изложби. Тук има товарен асансьор, в който се събира цял фургон. Истината е, че е доста практично да живея тук. Много пъти се събуждам през нощта и работя до три-четири часа. А и тук кучетата ми са по-щастливи“, споделя Рафаел Клементе. Трите кучки, които се разхождат из целия лофт, са спасени от улицата. Най-възрастната, Рене, живее с Рафаел вече двадесет години.

„Не обичам да изхвърлям неща и много си падам по рециклирането. Над двадесет пъти съм пребоядисвал работната си маса. От велосипеда, който карах, когато бях 17-годишен, направих два стола“, разказва артистът. Завесата от театралната школа, която притежава в продължение на шест години и после продава, сега разделя банята от общото пространство. От тавана в средата на лофта  виси семейна антика: полилей, който някога е светил със свещи, след това е адаптиран за електрически крушки, а сега домакинът отново е върнал оригиналните свещи.

В любопитния лофт често се снимат реклами и сцени от филми. Сред най-забавните фотосесии е тази за каталога за мебели на най-големия търговски център в Испания – El Corte Ingles. “Поискаха да им оставя пространството, изпразнено от лични вещи, за да наредят един след друг пет минисалона. Беше супер забавно, защото всеки ден слизах от спалнята си, преди те да дойдат в 10 ч. сутринта и закусвах в различен салон“, казва Клементе.

Идеята за рециклиране е водеща  в творчеството на Клементе. През последните две години и половина той работи върху серия, с която превръща клечки за зъби в скулптури, много от които вдъхновени от морското дъно. До момента Клементе е използвал над пет милиона клечки. „От фирмата, която ми ги доставя, мислеха, че имам верига ресторанти. Когато им казах, че съм артист, първо решиха, че се шегувам, а след като им пратих снимки на творбите, останаха очаровани. Оказа се, че тази година само на мен са ми продали повече клечки, отколкото на всичките клиенти през цялата предишна година“. За оцветяването на клечките артистът сам създава естествени пигменти.

„Обичам да открия всекидневен предмет, който на пръв поглед няма нищо общо с изкуството, и чрез повторение да го извадя от контекста и да го превърна в красиви форми. В конкретния случай бих се радвал, ако зрителят забрави, че гледа клечки за зъби“. Някои от творбите участват в изложба в Ню Йорк в края на годината, а цялата серия ще бъде показана в Музея на човешката еволюция в испанския град Бургос през 2020 г.

Мястото под стълбата към втория етаж е запазено за най-фотогеничната и най-снимана творба на Рафаел, пандата, направена от деветдесет хиляди винта. С нея през 2012 г. става финалист на конкурса на водещия музей за модерно изкуство в Испания „Рейна София“. И докато с клечките главният технически проблем е тяхната деликатност и лесна „ронливост“, при винтовете трудността идва от тежестта на завършения предмет. „Веднъж на интериорното изложение „Каса Декор“ за малко творбата ми да се срути заедно с цялата стена “, казва Рафаел, който обича да работи с няколко творби едновременно. Една от последните е картина, върху основата на която добавя магнетизирани елементи, които всеки може да мести. Картината е снабдена и с механизъм, който лесно „завърта“ позицията й съвсем буквално. „Разместваш всичко и ако картината не ти пасва на интериора в хоризонтален вид, я пренареждаш вертикално. Домовете не трябва да са статични, обичам предметите и енергиите в тях да се движат. “

Роден през 1982 г. в Мадрид, Рафаел Клементе учи психология, реклама и графичен дизайн. Като артист в началото е самоук, а по-късно завършва курсове в известни учебни заведения като St Martin´s College в Лондон и Parson´s School в Ню Йорк. В продължение на шест години живее в Мексико.Четири години е зам.-директор на Панаира за независимо изкуство FAIM в Марбеля. През 2012 г. участва в колективна изложба в „Лувъра“ в Париж, а през 2013 г. показва творбите си в националните музеи  на Токио, Киото и Хирошима. Няколко са известните артисти, от които черпи елементи за силно индивидуалното си творчество – испанският артист Антони Тапиес най-силно го вдъхновява с използването на нетрадиционни материали. От Кандински „взима“ емоционалното и импулсивно начало в изкуство, от Пикасо – възможността артистът да променя посоката на творчеството си.

 

Специални издания