Катерливи, пълзящи и увивни растения

Къде е най-доброто им място в градината и как можем да ги оформяме

 

Ланд. Арх. Вержиния Костова

 

Те представляват дървесни и тревисти растения с тънки дълги стъбла, които нямат стабилност и не могат да се издигат над земята. В зависимост от начина си на прикрепване, могат да се катерят и пълзят по вертикални повърхности и да се изкачват нагоре, като използват неравности по скали, фасади на сгради и огради,  за да се прикрепят към тях. А увивните се усукват около други растения и подпори.

 

Широко известни многогодишни пълзящи растения са увивната роза, лозата и бръшляна, както и партеноцисуса, клематиса, вистарията и текомата. Някои видове винаги растат като пълзящи, докато други, като бръшляна, могат да растат като ниски храсти, ако нямат по какво да се изкачват, или като пълзящи, когато има по какво да пълзят.

Други, не особено често използвани у нас, но много популярни по света растения, са актинидията (киви), аристолохията, увивния жасмин, лоницерите – фрагрантисима и ауреоретиколута, кампсиса, пасифлората, фалопията и катерливата хортензия.

 

Увивно-катерливите растения са много подходящи, ако искаме да скрием неатрактивни фасади, стени, огради и дървесни стволове, както и когато мястото е много ограничено и няма достатъчно пространство за засаждане на храсти. С тях можем да трансформираме вертикални стени в пищни зелени или яркоцветни килими.

 

Ролите, които увивно-катерливите растения играят, са или на акцeнт в двopa или на фон или зaвeca за пpикpиване на нeпpивлeкaтeлни yчacтъци. Важно е да съобразим дали конкретният вид изисква cлънцe или се справя добре нa cянкa, т.е. да подберем правилно мecтooбитaниeто му.

 

Според продължителността си на живот, лиaнитe могат да бъдат eднoгoдишни и мнoгoгoдишни. Bидът нa pacтeниeтo oпpeдeля нeгoвoтo използване  в градината – дали ще е вpeмeннo или пocтoяннo. Bpeмeннитe pacтeния ca бъpзopacтящи eднoгoдишни видове, подходящи за поcтигане на красива декopaция в paмкитe нa eдин ceзoн. А пocтoяннитe, т.е. мнoгoгoдишните paзнoвиднocти, cтaвaт вce пo-пищни и кpacиви c вcякa изминaлa гoдинa.

 

Голяма част от храстовидните лиани и тревистите увивни видове не могат да образуват достатъчно изправени клонки, прилепват напълно и копират формите на фасадата или конструкцията под себе си. При растенията, развиващи свой обем, трябва да се извършват периодични подстрижки за премахване на неправилни и дразнещи участъци и да се оформят подобно на жив плет.

 

Ключов е моментът с прикрепването на растенията. Има малка група дървовидни лиани, които се закрепват много добре за стените посредством въздушни корени или чрез специални разширени краища на мустачките (при дивите лози). Общото на тези растения е, че те са много по-агресивни и могат да обхванат големи части от стените, поради което се налага да бъдат ограничавани.

 

Всички останали видове дървовидни лиани и всички тревисти увивни не могат да се закрепват сами. Затова те се нуждаят от конструкция, която да направлява разполагането им по фасадата. Видът  на опората се избира в зависимост от вида растение – дали то е катерливо, увивно или  пълзящо – дали расте нагоре чрез увиване, захващане, или прилепване с помощта на ластари и израстъци.

 

За опора на растенията най-често се използват различни видове решетки, направени от дърво или метал. Недостатък при тях е, че са сравнително скъпи и се монтират трудно, особено при по-голяма височина. Закрепването им трябва да е много добро поради опасността от падане. Въпреки това малките решетки около входната врата или прозорците са сред най-често срещаните конструкции за вертикално озеленяване.

 

Макар и по-рядко използвани, популярност набират и мрежите, които могат да бъдат полимерни, текстилни или метални. Опънати на рамка или на няколко опорни точки на самата фасада,те изпълняват абсолютно същата функция като решетките. По-евтини и много по-леки са, но поставянето им е сложно и трудоемко.

 

Вероятно най-простата като вариант конструкция са вертикално опънатите шнурове или въжета. Те са закрепени за специално монтирани или вградени халки или метални колчета в горния край на озеленяваната стена. Въжетата се разполагат през 20-60 см. едно от друго в зависимост от използвания вид и ажурността на вертикалната стена, която искаме да постигнем, а също и от това колко бързо желаем растителността да обхване цялото пространство. Шнуровете са евтин вариант и са много по-стабилни от решетките и мрежите, а освен това са и изключително лесни за поставяне.

 

Добре е всички конструкции да се разположат  така, че между тях и стената да остане луфт с ширина 5 – 10 см. Той не толкова предпазва от влага, колкото се оставя с цел изолация на стената.

 

Друг вариант са вертикалните шнурове, които притискат летораслите към стената и ги закрепват в това положение. За целта по дължината на стената се опъват стегнато здрави шнурове през 0.5 – 1 м. един над друг. Този тип конструкции са подходящи за видове, нямащи способности за закрепване като повечето сортове рози и някои изправени храсти, използвани за вертикално озеленяване.