Градското казино

В началото на XX век в центъра на София е построена представителна сграда по проект на арх. Наум Торбов, която посреща много от значимите събития в столицата

 

Текст: Виктор Топалов

Снимки: Виктор Топалов и „ГИС – София“ (чертеж)

 

 

През пролетта на 1908 г. София се сдобива с нова архитектурна гордост – Градското казино, разположено на източния ъгъл на днешните улици „Княз Александър I” и „Ген. Гурко“. Но мястото има богата история, която не започва и не завършва с тази сграда.

 

Някои източници твърдят, че в годините след Освобождението теренът в Градската градина представлява голям мегдан, на който се отслужват тържествени молебени. През 1885 г. на същото място се полагат основите на съдебна палата. Смята се, че през следващата година, когато министър-председателят Петко Каравелов е свален от власт, строежът е прекратен, а изкопът е запълнен с пръст.

 

Върху празния терен е издигнат дъсченият театър на японеца Камчик. В него през лятото на 1888 г. Пловдивската любителска театрална трупа изнася няколко успешни представления. Скоро постройката е разрушена, защото Артилерийското управление закупува материала, от който е направена, за своите обучения. Години наред празният терен е просто част от Градската градина.

 

В началото на XX век центърът на София се модернизира. С първото поколение на дипломирани български архитекти обликът на столицата се променя и започва изграждането на много сгради в сецесионов стил. Едно от най-представителните здания от този период е Градското казино.

 

Сградата е проектирана от арх. Наум Торбов. Тя е открита на 22 май 1908 г. със специално тържество като част градинско увеселение, организирано от княгиня Елеонора в полза на Института за слепи в София. Павильонът или бюфетът, както е наричано тогава казиното, е открит с богата програма, включваща концерт, бал, благотворителна лотария и кинематографска прожекция. Заведението разполага с няколко обширни помещения, сцена, градина, както и ресторант със „специална топла кухня след пускането на театрите с чисти български и европейски вина на умерени цени“, както пише в реклама от 1919 г. съдържателят Мориц Рат.

 

 

През следващите години Градското казино посреща редица значими събития в столицата. През 1911 г. на сцената свирят музикантите от оркестъра на „Титаник“, който потъва година по-късно. В сградата е извършен теотристичният атентат от февруари 1915 г., който предхожда включването на Царство България в Първата световна война на страната на Централните сили. В началото на 1929 г. тук се провежда първият конкурс „Мис България“, спечелен от врачанката Люба Йоцова. През 1933 г. в казиното пее популярният мексикански певец Хосе Мохика, чийто костюм ентусиазирани софиянки разкъсват още на софийската гара при неговото посрещане. Сред редовните посетители на Градското казино са Иван Вазов, Пейо Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, проф. Александър Балабанов и мнозина други интелектуалци.

 

Казиното е поразено от англо-американските бомбардировки над София по време на Втората световна война и щетите са значителни. През 1946 г. е взето решение за построяване на общинска художествена галерия на негово място. Тогава с разчистването на останките са ангажирани и студенти от Националната художествена академия, както и членовете на Съюза на българските художници. Новата сграда е завършена през 1947 г., а днес в нея се помещава Софийска градска художествена галерия.