Къщата с кулата

 

Разказ на Михаил Стайнов, последния роден в Къща Стайнов 

Къщата на Стоян П.Стайнов (1850-1918) в Казанлък е легенда за града.  Тя е построена по проект на софийския архитект Никола Занков, като строежът е завършен през 1907 г. В двора имало 2 или 3 стари къщи. Едната е останала долепена до новата и свързана функционално с нея, а другите две са съборени при прокарването на ул.”Батембергъ“ (сега „Иван Вазов”).

Казанлък е електрифициран през 1914 г., така че при строителството в къщата не е била прокарана електрическа инсталация, а идеята за електрифициране на града е предстояло да се роди в главата на собственика. Инсталацията е правена допълнително през 1913 г. и до отчуждаването на сградата през 1979 г. е била с външно прокаран 150V проводник, покрит с копринена оплетка, и порцеланови ключове, контакти и фасунги. Предполага се, че тя е била първата изцяло електрифицирана къща в Казанлък, след като Стоян Станов е бил съсобственик и шеф на компанията (ЕАД „Победа”), която електрифицира града.

През 1925 наследникът на фамилията - Маню Стайнов, кани Иван Милев да декорира къщата, но  художникът заявил, че предлаганото помещение е малко за осъществяване на идеята му и поискал стената между двете южни стаи на партера да се събори и да се оформи едно пространство. Речено-сторено.

Иван Милев е проектирал цялото оформление на помещението, мебелите и останалото обзавеждане. Изпълнил е четирите пана и декорацията на стените и мебелите.

След национализацията, от градската управа настаняват в Къщата три офицерски семейства. Изнасят цялото обзавеждане от стаята със стенописите и го предоставят за съхранение и временно ползване на читалището.

По-късно, след като се изнасят военните, баба ми почисти и затвори стаята със стенописите, като в нея се допускаха само посетители, изпратени от музея или от Академията от София. Уви, нищо от изнесеното през 1948 обзавеждане не се откри.

В средата на 70-те кметът на Казанлък прегърна идеята да се направи нещо като второ градско ядро със запазени къщи с история. В нашия случай са планирали в Къщата и съседната – родната къща на композитора Петко Гр.Стайнов, да устроят нещо като музей на композитора, на Иван Милев и на текстилното производство в града, а отсреща, в къщата на Орозови и старата Шипкова къща – музей на розата и производството на розово масло. За целта се откриха процедури за одържавяване на тези четири къщи.

В началото на 1979 изнесохме какво можахме да съберем и подредим в апартамента, който купихме за баба ми. Вместо музей, в Къщата настаниха общинската служба по културата. Канцеларии, пълни с бюра, бюрократи. Опасаха цялата къща отвън и отвътре с телефонни кабели. А е паметник на културата?!

През 1994, след като 25 години от отчуждаването не бяха осъществени целите, заради които е била отчуждена Къщата, поискахме да ни я върнат, като  се наложи съдът да се произнесе. За съжаление на местата на старинните оригинални полилеи навсякъде бяха поставили еднообразни серийни соц-производство. А в стаята със стенописите старите полилеи бяха още от времето, когато е нямало електричество и впоследствие на мястото на свещниците са били монтирани фасунги.

Успешен бизнесмен имаше амбиция да създаде Балкански културен център в Къщата. Организира няколко изложби на български, сръбски и полски художници, но не осъществяви замисъла си заради финансови проблеми.

Истински нов живот на Къщата вдъхна идеята на младите хора от „Вихъръ“ - пространство за култура и изкуство в Казанлък. По време на Фестивала на розата през 2016 те организираха в нея седмица „Родови нишки“ с изложба на автентични народни носии, тематични вечери и много музика. Продължиха с дните „Сурва“ по Коледа, вечер, посветена на годишнината на художника Иван Милев, второ издание на Родовите нишки през 2017 и Новогодишни дни на културата в Стайновата къща.  Повече за тези мероприятия в страниците на Вихъръ https://www.facebook.com/Vihar.kz/ и Трио Калина https://www.facebook.com/lili.getova

 

Нов живот за миналото

 Арх. Александър Стайнов е с амбицията да върне къщата в културния живот на града  

 

 

 

През последната година грижата за сградата се пое от следващото поколение  собственици. Тези млади хора разбират архитектурната стойност на къщата и интериора, и колко е важно да се съхрани това безценно културно наследство. По идея на един от тях - арх.Александър Стайнов – те се залавят със собствени сили и средства да възстановят повредените от времето елементи на сградата и запазените детайли. По фасадата се правят частични ремонти с помощта на местен майстор. Важно било да се използва подходяща смеска, която отговаря на старата оригинална мазилка, за да влезе в добър контакт с нея и да не я разруши. Направен е и ремонт на покрива. Всичко се изработва с местни материали и много личен труд.

Особено трудоемко било ръчното реставриране на външните дограми - многобройните прозорци със специфични за времето си детайли и с по 8 крила всеки. По думите на арх. Ал.Стайнов, това е отнело 10 уикенда усилена работа от всички. За щастие, фреските на Иван Милев и красивите фризове в стил сецесион са били реставрирани през 80-те години и са в общо добро състояние. Използват се стари налични мебели, за да се запази духът на мястото. Кухнята и баните са възстановени и частично ремонтирани, като са запазени оригиналните  стари австро-унгарски подови плочки и са обособени „куфари” за новата ВиК инсталация.

Идеята е тук да се организират събития, да кипи културен и социален живот, защото самата къща разказва история и това е нейното естествено предназначение. В момента се обмисля сградата да се отдава за събития и нощувки, а постъпилите средства да се влагат в продължаващото поддържане и реновиране на старината.

И така Къщата с кулата – емблематична за града, пълна с история и много красива - е възродена и готова да изпълни мисията си на място за култура.

 

 

 

 

 

Related Articles

ощенагоре