Домът на генералите и милосърдието

 

текст и снимки Калин Йорданов

Край стръмния калдъръм на тихата уличка „Мургаш” (в непосредствена близост до дома на инж. Йосифов, за когото разказахме наскоро) на №6 се извисява внушителната фасада на още една красива столична столетница. Къщата привлича внимание с богатата си фасадна украса - декоративни кантове и гирлянди, множество прозорци, над които се извиват пластични арки, елегантен еркер и дърворезбован балкон над входа. Архитектурният й стил определено е еклектичен, но с подчертано влияние на сецесиона. Сградата е построена през 1905 г. и първоначално е била собственост на ген. Салабашев. Дванадесет години по-късно къщата е закупена от генерал-майор Стефан Паприков, участник в Старозагорското и Априлското въстания преди Освобождението, герой от Сръбско-българската и Балканската войни, военен министър в правителствата на Димитър Греков, Тодор Иванчов, Рачо Петров, Петко Каравелов и Стоян Данев (1899-1903), дипломатически представител и пълномощен министър на България в Русия (1906-1908 и 1910-1912) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов (1907-1910). През 1917 г. ген. Паприков продава разточително богатия си дом на ул. „Кракра” (днес собственост на Българо-американската кредитна банка, за който също разказахме преди време) и премества многочленното си семейство в доста по-скромната двуетажна къща на ул. “Мургаш”, която за целта надстроява с мансарда.



По това време (годините на Първата световна война) той председателства Комисията за подпомагане на войнишките семейства. Неговите безспорни качества като военен, политик и дипломат са високо оценени от цар Фердинанд, който често гостува във фамилния му дом на ул. „Мургаш” и дори подарява пиано “Зайлер” на артистичната му дъщеря Зоя Паприкова. Генералът умира през 1920 г., но топлата връзка между семейство Паприкови и царския дворец се запазва и след смъртта му. Неговата съпруга Теодора, която е отдадена изцяло на благородната идея да подпомага бедните войнишки семейства, вдовиците и сираците, създава заедно с княгиня Евдокия първото българско благотворително дружество, носещо името “Милосърдие” и дълги години е негов председател. Генералската съпруга инициира и създаването на сиропиталище “Княз Борис Търновски”, което по време на Втората световна война бива разрушено при бомбардировките над София. Всеотдайността на Теодора Паприкова в грижата за бедните и страдащите все пак получава заслуженото признание на софиянци и през 1931 г. столичният кмет Борис Вазов я награждава с почетния знак на София “за елитните й заслуги, за неуморната й благотворителна дейност в редица организации - дружество “Евдокия”, “Милосърдие”, “Майка”.
 
 

Related Articles

ощенагоре