Кино „Модерен театър“

текст и снимки Калин Йорданов и Вирджиния Крефт

Вероятно малцина от съвременните столичани знаят историята на невзрачното днес, но забележително до неотдавна, здание на първото кино в България – кино „Модерен театър“, намиращо се на оживения бул.“ Княгиня Мария Луиза“, в близост до Централните хали. Според градските хроники в началото на миналия век на мястото на настоящата сграда се е издигала по-малка двуетажна къща с градинка отпред, която архитект Димитър Начев превръща в модерен киносалон, разполагащ със зала на две нива – 280 места в партера, 72 балконски места и 10 ложи. Поръчител е установилият се в България известен италиански предприемач от Рим Карло Вакаро, който инвестира около 1 милион тогавашни лева за трансформирането й. Киносалонът отворил врати на 4 януари 1908 г., петнадесет години след първите прожекции на братя Люмиер в Париж, и бързо се превръща в една от големите атракции на софийския светски живот. Скоро след откриването му обаче в тогавашната преса се появяват и негативни коментари и оплаквания от това, че билети за едни и същи места (на цена 30 и 40 стотинки) се продавали неколкократно, а тази измама водела до неописуем хаос при отварянето на вратите за прожекция.
През 1909 г. кино „Модерен театър“ става представител на световни марки за кинематографически уреди и техника (една от които е марката „Пате Фрер“) и започва да финансира първите български документални филми, а през 1914 г. и първия български игрален филм „Българан е галант.“ В зданието също се помещава и звукозаписната компания „Панавия“. С натрупаните средства през 1913 г. сградата на столичния киносалон се разширява и фасадата се изнася до началото на тротоара, като се изгражда до познатия и днес облик в стил виенски сецесион. Местата в киното се увеличават до 1000, което за размерите на тогавашното градско население (около 100-150 хиляди души) е внушителен капацитет.
По време на Първата световна война крупният собственик на киноверигата напуска тютюневия бизнес, а по-късно вероятно и сферата на киното, тъй като по време на национализацията кино „Модерен театър“ се оказва 99% собственост на Българска Търговска банка. След одържавяването името му се променя на кино „Цанко Церковски”, а в края на 90-те години на XX век се връща старото му име. Въпреки статута си на паметник на културата, от 2004 г. кино „Модерен театър“ е оставено на саморазруха и споделя съдбата на множество други културни паметници в столицата.

Междувременно кинодейци са подели обществена инициатива за предоставяне на сградата на статут на недвижима културна ценност от национално значение, което би могло да бъде нейното спасение. Засега обаче, красивата, но рушаща се историческа сграда с величествено минало, продължава да очаква своята съдба.

 

 

Специални издания