Кацнала в дърветата

текст Калина Константинова, проект Nature Humaine, снимки Адриен Уилиамс и Дейвид Дуоркинд

 

След като придобива живописен терен в планинска местност на изток от Квебек, собственикът започва да мечтае за къща в пълна симбиоза със заобикалящата природа. Теренът е изключително неравен, но в най-високата му част е намерено перфектното място за изграждане на бъдещата постройка.

Къщата е съставена от два обема. Първият, облицован с дървени греди в естествен цвят, е вкопан в терена. Той поддържа основния обем на къщата (на две нива), в който са обособени всички жилищни зони и който е решен с метална облицовка в черен цвят. С този оригинален проект къщата изглежда сякаш кацнала в дърветата, особено гледана от по-ниско ниво. Обградена е отвсякъде от впечатляващ планински пейзаж.

Прозорците й се развиват като лента по цялата фасада и разкриват красиви гледки към околните хълмове и равнини. Цветово къщата се слива напълно със средата си. През зимата тъмните силуети на оголените дървета и скалите кореспондират с черната й фасада, а през лятото тя се слива със сенките, хвърлени от раззеленената растителност. Интериорът е изключително разчупен и много оригинален.

На първото ниво е обособено общо пространство, в което се намират кухнята, трапезарията и дневната. Интересно решение е, че всички тавани са облицовани с дървени плоскости, а подовете с каменни плочи. Този избор е напълно обоснован, тъй като камъкът за плочите е местен, което подсилва симбиозата на дома с естествената му среда. От друга страна, този вид настилка е лесна за поддържане и почистване. Облицовката на тавана пък играе роля на изолация. В къщата също така има подово отопление.

Цветовата гама на интериора е силно редуцирана. На първото ниво е наблегнато на черния цвят, който структурира пространството и отделя чисто визуално кухнята от останалите зони. Обзавеждането е ограничено до мебели от най-голяма необходимост. Интериорът е светъл, просторен и в тесен диалог с природата.

 

 

Специални издания