Домът на Дамата в черно

текст и снимки: Калин Йорданов и Вирджиния Крефт
Случайният минувач едва ли би се досетил, че семплата, но изискана и открояваща се с цветовото си решение и архитектура двуетажна къща в стил сецесион, сгушила се между по-високите жилищни кооперации на ул. “Христо Белчев” №12 в центъра на София, крие любопитна и драматична история. Основите й са изградени още преди Освобождението, като партерният етаж е построен около 1877-1878 г. за нуждите на местната турска администрация. Тогавашното име на улицата не е известно, но през 1889 г. сградата е купена от човека, в памет на когото впоследствие е кръстена улицата – поета Христо Белчев. Той получава икономическо образование в Париж като стипендиант на българското правителство, а по времето на управлението на Стефан Стамболов се издига до високия пост министър на финансите. Въпреки че улицата днес носи неговото име, къщата му се свързва най-вече с неговата съпруга, известната българска поетеса Мара Белчева. Като една от най-изтънчените столични красавици за времето си, тя е наричана от съвременниците „царицата” и „мадоната” на софийските балове. Семейството укрепва и преустройва сградата на №12, като я доизгражда с втори етаж, украсен с балкон и еркер на предната фасада, и скоро я превръща в красив, аристократичен и уютен дом. На всеки етаж къщата е имала по пет стаи, сервизно помещение и хол. Щастието на младата поетична двойка от следосвобожденския столичен елит не продължава дълго. На 19 май 1891 г. министър Белчев е застрелян по погрешка, вместо премиера Стамболов. След период на траурно усамотение, по покана на княз Фердинанд младата вдовица става придворна дама на княгиня Клементина. Отегчена от интригите в двора, тя решава да замине за Женева и да следва модерна литература. След завръщането си Дамата в черно, както често я наричали столичани, започва връзка с поета Пенчо Славейков, който я приобщава към кръга „Мисъл”. Скоро домът й се превръща в редакционна на едноименния литературен сборник и средище на тогавашната интелигенция. Сред нейните чести гости се открояват имената на д-р Кръстев, П. Ю. Тодоров, Боян Пенев, Пейо Яворов и сръбския поет Йован Дучич. В къщата отсяда и шведският проф. Йенсен, който превежда стихотворението на Славейков „Кървава песен”, с което го предлага за Нобелов лауреат. С влошаването на здравословното състояние на Славейков, Мара Белчева продава къщата си, за да заминат двамата за Италия, където се надяват, че апенинският климат ще подейства по-благоприятно на писателя. Съдбата обаче не е благосклонна към поетите. След смъртта на любимия си, който издъхва в ръцете й, Мара се завръща в София, където до края на дните си остава да живее в малка стаичка под наем.

Домът на младостта й е препродаван неколкократно и последователно попада в ръцете на различни собственици, докато през 1923 г. последната му собственичка Смарагда Сотирова го отстъпва на ловната организация „Сокол” за 1 280 000 лв. Сградата бива реконструирана и първият етаж е превърнат в салон за мероприятия на организацията. През 1936 г. заради натрупаните в къщата взривни вещества на ловно-рибарското дружество избухва пожар, но огънят е потушен и сградата е спасена. След 1944 г. там се помещава единствената в България лаборатория за препариране на ловни трофеи, сред които и личната колекция на Тодор Живков. За известно време през 90-те години на XX в. на партера се помещава банка „Балкан”, която не след дълго фалира. Романтичният дух на миналото днес още се долавя в носталгично елегантния стил на клуб Cabaret и ресторант Before&After, които се помещават в сградата и пресъздават атмосферата на този не само материален, но и духовен паметник на културата на стара София.
 

Специални издания