Слав Недев

 

„Урбанистичната живопис на Слав Недев е самотна у нас, но актуална и модерна за Европа“, коментира проф. Аксиния Джурова по повод последната изложба на Слав Недев „Нова магика“ в галерия „Българи“, която ни срещна с известния български художник.

Градските пейзажи, празните пространства, деперсонализираните човешки фигури, хладните архитектурни обекти, лаконичните композиции и тихата алиенация провокират мисълта и въображението. Странна, завладяваща и неочаквана изложба, която представи един наистина нестандартен поглед към променящата се градска среда.

Слав Недев е роден през 1967 година в София, където живее и работи. В своето многостранно творчество използва различни медии, сред които живопис, дигитално изкуство, обекти, инсталация и скулптура. Работата му често е вдъхновена от философията, психологията и митологията. Негови творби са притежание на частни и публични колекции в страната и чужбина.
www.slavnedev.eu

 

 

Моят дом е…
в тесния смисъл на думата – моето ателие, където работя. Прекарвам там голяма част от времето, със сигурност много повече, отколкото човек прекарва на стандартно работно място. Иначе се чувствам много добре в планината и сред природата.

 

Вкъщи винаги имам…
книги, музика, спокойствие. Обичам да оставам сам, да размишлявам, да чета.

 

Моето лично пространство е…
неприкосновено. По принцип съм общителен човек, но има линии, зад които нататък не допускам никого.

 

 

 

Често каня на гости…
всъщност, не каня гости много често. В миналото в ателието ми идваха приятели всеки ден, но нещата се променят – животът става все по-забързан и хората имат все повече ангажименти.

 

Доброто изкуство е…
автентично, интересно, със собствен почерк на автора. Добро изкуство е и онова, което разширява и обогатява представите ни за света, хората и нас самите. Изкуството е, освен всичко друго, комуникация, общуване. Следователно, ако то стига до зрителя, ако го вълнува и кара да мисли – значи е добро изкуство.

 

Най-големият ми успех е…
това, че успях да следвам пътя си. Единственото, което ни е дадено, сме самите ние – нашата личност и съдба. И е хубаво, когато успяваме да не изневеряваме на себе си. В изкуството това е валидно с особена сила, защото пътят на един артист е неговият почерк.

 

 

Все още не съм успял да…
изживея всичко онова, което предстои. Надявам се то да е предимно хубаво, макар днешният свят да не дава кой знае какви поводи за оптимизъм.

 

Най-важното, което научих от опита си, е…
нещата стават така, както трябва да станат, макар ние, хората, често да не разбираме това веднага.

 

Искам да кажа на всички…
да се радват на живота, на това, което имат, и да оставят другите да живеят.