Магическо приключение в Латинска Америка

 Текст и снимки: Петя Кръстева с Карта Холидей

 

Боливия — земя на височини, мистики и женска сила на духа

 

След дългия път самолетът се снижава над безкрайното море от планини — Ла Пас лежи в Андите като гнездо от светлини и сенки. Това е град, който живее на 3800 метра и разговаря с небето. Облаците са съседи, въздухът звъни от тишина, а хората тук носят своята история със същата устойчивост, с която планините носят върховете си. В Ла Пас социалната карта е обърната — бедните катерят склоновете нагоре, богатите живеят долу, по-близо до кислорода. Над всичко прелитат въжените линии — над 1400 кабини, които свързват съдби и мечти. Погледът от тях разгръща града като килим от тухли и цветове. На централния площад се извисява катедралата от времето на независимостта, а вярата и до днес пази уважение към Пача Мама — майката земя. Пазарът на вещиците е най-магичното кътче на града — билки, аромати, амулети за любов и изцеление. Зародиши на лами се заравят под основите на нов дом за късмет и плодородие. По време на Деня на мъртвите черепите „Натитас“ пазят от злите духове. Тук рационалното и мистичното живеят в хармония — смразяващо и красиво. Боливия е страна на легенди и рекорди — езерото Титикака блести като синя сълза между планините. В Копакабана статуята на Дева Мария посреща поклонници, а дори автомобилите се освещават — защото тук всичко има душа. На остров Исла дел Сол — люлката на инките — изкачването нагоре отнема дъха, а наградата е прост, истински вкус на хляб, царевица и картофи.

 

 

Близо до Ла Пас се разкрива Долината на Луната — пейзаж от кварцови кули и тишина, сякаш изваян от друг свят. Камъните пазят паметта на древните Тиуанаку — хора на земята и небето.

 

А после идва срещата с безкрая — Салар де Уюни. Сол, светлина и хоризонт, в който небето се слива със земята. Пътуваме с джипове, островът на кактусите пробожда небето, залезът е розов, а тишината — като молитва. Нощуваме в хотел от сол — стените, подът и мебелите са изваяни от самото езеро. Cristal Samaña е част от пейзажа, свят от бяло, в който човек заспива в сол и се буди в светлина. Боливия е преживяване за сетивата — място, където женската сила на духа се чувства близо до земята и още по-близо до небето.

 

 

 

Еквадор – където реката прегръща океана

 

След Боливия, Еквадор ни посреща с топъл дъх и ритъм. Гуаякил – град на река, музика и светлина. Три милиона души живеят тук, а вечерите са пропити с латинска мелодия. Разхождаме се по променадата край река Гуаяс, която събира два притока и се влива в океана. От другата страна се издигат белите фасади на университета – някогашен дворец, и кметството в италиански стил. На централния площад се веят флаговете на десет южноамерикански държави, а между тях – бронзовите фигури на Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин, мечтателите за обединена Латинска Америка. Навсякъде звучи музика, децата танцуват, въздухът е пълен със смях. Това е Латинска Америка – вечно жива, вечно празнуваща.

 

Историята на една шапка

 

В малко ателие научавам тайната на прочутите „панамски“ шапки, които всъщност са… еквадорски. Изплетени ръчно от варена слама, те са леки като вятър и елегантни като усмивка. Легендата разказва, че заточен еквадорски президент започнал да ги продава в Панама, за да преживее. По-късно Теодор Рузвелт получил такава шапка при строежа на канала – и светът повярвал, че е панамска. Истината обаче живее тук – в ръцете на майсторите от Еквадор.

 

 

 

 

Галапагос – сърцето на живота

 

И ето го – името, което кара сърцето да препуска: Галапагос.Островите на чудесата, където времето е забравило да тече. Архипелаг от 13 големи и 6 малки острова, пазен като жива лаборатория на природата. Кацаме в Балтра – някогашна военна база, днес врата към рая. Табелите предупреждават: „Не взимайте нищо. Нито камък, нито листо.“ Тук човек е само гост. На остров Санта Крус влизаме в гора, където всичко е зелено и влажно. Между дърветата пълзят столетни костенурки – живи легенди с черупки като древни бронзови шлемове. Някои тежат над двеста килограма, други са на повече от век и половина.

 

Продължаваме към остров South Plaza – малък, но ослепителен. Земята е обагрена в червено и оранжево, по скалите цъфтят кактуси, а над тях се реят фрегати и синекраки буби. На брега – детската градина на морските лъвове. Малките пищят и се гушкат под зоркия поглед на майките. Природата тук е честна и сурова – живот и смърт, кръговрат и хармония. Когато затвориш очи, чуваш дъха на океана, звука на птиците и шепота на земята.

 

Колкото по-близо съм до природата – до Пача Мама – толкова по-свободна и жива се чувствам.Галапагос е напомняне, че раят не е място, а състояние на духа.