Свобода. Контраст. Истина.

В този дом „правилното“ не е непременно безопасно, а всяко отклонение е израз на индивидуалност

 

Интериор: Румен Евстатиев

Снимки: Минко Минев

 

Жилището се намира в София, на последен етаж, с впечатляващи гледки към Витоша. Площта е 290 кв. м без терасите и обхваща просторна дневна с кухня, родителска спалня с гардеробно и самостоятелна баня, както и две детски стаи – всяка със собствена баня.

 

Обитателите са бохеми по душа – хора, които търсят свобода и вдъхновение във всяко пътуване. Те събират истории, вместо предмети, и превръщат преживяванията си в своеобразна колекция. Красивото е техният навигатор – от начина, по който работят, до пространствата, в които живеят. Домът им е естествено продължение на този усет – не витрина, а отражение на начин на живот, в който стилът е органичен, а атмосферата съзнателно култивирана.

 

Работата започва в момент, когато проектът вече има своите решения – кухня, облицовки, очертания, които не могат да се пренебрегнат. „Това не беше чист лист, а страница, на която някой вече беше начертал първите линии. По-трудно е да преправиш, отколкото да започнеш отначало – знаех го още от баба ми, която беше моделиерка и често го повтаряше“, казва авторът на интериора Румен Евстатиев. Именно такъв е процесът на работа – ограниченията трябва да се превърнат в изразни средства, да се промени каквото е възможно, а останалото да се вплете в нова концепция.

 

„Вдъхнови ме мисълта да избягам от очакваното. Исках пространство, което не търси симетрия, а истина, място, където несъвпаденията да станат жест на свобода, а предметите и изкуството – участници в разговор, а не украса. Така се роди идеята за интериор, който има своя собствен ритъм – понякога суров, понякога фин, но винаги неподправен“, разказва дизайнерът.

 

Основната концепция е пространство, което не подчинява формите, а ги оставя да съществуват свободно, дишащи в собствен ритъм. Идеята е да се наруши хармонията, за да се открият нови възможности за изразяване и възприятие. В този дом „правилното“ не е непременно безопасно, а всяко отклонение е израз на уникалност и индивидуалност. Това не е декоративна ексцентричност, а съзнателен акт на съпротива срещу стереотипите.

 

„Не търсехме традиционен стил, а по-скоро концептуална свобода, която да размива границите между ред и хаос. Стилът е свободен, леко бохемски, с нотки на артистичен лукс. Идеята беше да се създаде пространство, което не е прекалено подредено или симетрично, а с напрежение и контрасти, които водят към нова перспектива“, споделя дизайнерът.

 

„В апартамента всеки ъгъл е подчинен на идеята за подбрано присъствие, което не се вписва в стандарти, а съществува със собствено значение. Исках това да бъде дом, в който се живее, но и се съзерцава  като покана към друг вид принадлежност“.

 

Светлината тук е повече от функция — тя е ритъмът на пространството. През деня огромните прозорци пускат вътре града и планината, превръщайки гледките в живо продължение на интериора. А вечерта сцената се променя: осветлението не е общо, а разпределено на зони, така че всеки кът да има свой собствен акцент, своя интимност или своята ярка проява. Това е светлина, която не просто осветява, а режисира настроения. Тя позволява домът да бъде различен в различните часове — понякога съзерцателен и мек, понякога динамичен и наситен.

 

Внимателно избраните материали имат характер, не само функция. Мазилки, дърво, мрамор, метал, лято стъкло и лят алуминий, стомана – те не се съчетават, а съжителстват, като всеки носи своя тежест и собствен глас. Текстилът говори повече с плътността си, отколкото с цвят. Всеки материал е „персонаж“ със собствен характер и история – заедно изграждат напрежение и баланс.

 

Неутрални цветове са като тиха рамка – бяло, сиво, черно. Истинската дълбочина идва от нюансите на материята: блясъкът на метал, плътността на текстил, топлината на тик.

 

В основата на всичко стои една тиха, почти незабележима режисура — пространство, което не диктува, а нашепва. То води обитателите, без да ги ограничава.