Личен архив

 

Проект: L6 studio

Снимки: Александър Новоселски 

 

Домът на архитект Ивайло Захариев (L6 studio) е като история, която можеш часове да слушаш край камината – всеки елемент носи частица от миналото, лични преживявания и асоциации.

 

Апартаментът на две нива е част от нова сграда, построена през 90-те в центъра на София на мястото на родната къща на архитекта. Тази къща обаче не изчезва безследно – от нея са видимите тухли в интериора и много предмети със сантиментална стойност, които сега имат напълно нов живот.

 

Излъчването е на място, обживяно с лична енергия и затова пълноценно. Култови дизайнерски предмети перфектно се вписват в  тази еклектична среда, в която обикновените вещи са превърнати в изкуство. Картината е пъстра: керамични ангели, стиропорена еленова глава, която изниква като мираж от бетона, фигури от папиемаше, орнаментиран крак на старинна конзола, открит на боклука, творби на съвременни артисти – керамично сърце от Моника Попова, картина на Ясен Згуровски… Старите сандъци, часовникът  „Радиосинхрон“, табелите, медицинските контейнери, превърнати в нощни шкафчета, са част от живота на родителите, бабите и дядовците. Люлеещото се дървено конче, купено от антиквариат, и собственоръчно направеното от пенокартон копие на бухала на Muji внасят очарователен детски спомен. А металната розета, взета от съборена стара къща, напомня миналото на града, което витае в този софийски квартал. Няколко разпознаваеми знакови обекта на Artemide, Vitra и Panton изразяват отношението на архитекта към историята на дизайна.

 

Осветителните тела са специален акцент – интериорът перифразира Бредбъри и „възпява електрическата крушка“. Лампите с крилца, реплики на Angel Lamp на Инго Маурер, са част от този лайтмотив. „С години апартаментът ме научи, че не е нужно да заменям крушките с лампи, защото крушките му отиват“, казва арх. Захариев.

 

Изненадващо е, че подобно пространство, така наситено с детайли, звучи единно, чисто, пестеливо и дори дискретно – тук е ролята на професионалния дизайнер, но и на вроденото чувство за баланс и хармония. С усета на естета и с погледа на професионалиста, този разнолик сюжет е овладян и превърнат в интериорна концепция – хладна – заради индустриалните елементи, но и топла – заради емоционалните следи, които се долавят във всеки предмет. Харизмата на интериора е в смелостта да се заложи на несъвършеното, на умелата игра с кича, клишетата, стиловете и културните знаци.

 

Височината на дневната зона създава безценното усещане за светлина и простор, а витрините разкриват красива гледка към стара София, акцентирана от купола на черквата Свети Кирил и Методий.

 

На първо ниво е кътът за хранене, оформен в своеобразна ниша до металната стълба с индустриално излъчване по проект на архитекта. Масата за хранене Tulip е винтидж находка, а столът Panton е „просто любим стол“. В това градско жилище има жив огън, а  металната обшивка на камината, отново по проект на арх. Захариев, е вдъхновена от филма Матрицата. Стар сандък, наследство от бабата, оформя кът за разговори и релакс.

 

На второто ниво са разположени спалните и банята, а емпорето е превърнато в уютно място за четене. В ролята на парапет е стар метален сандък, фамилен спомен от Дамаск. Винтидж индустриална лампа и столът на Иймс допълват сюжета.

 

Изчистената стилистика на спалнята интересно съчетава индустриален дух с романтичното настроение, което създават скосяването и арковидният прозорец. Светлинният надпис над леглото, дело на Калин Серапионов, е друга линия, която вплита в интериора и провокацията на съвременното изкуство. Картината е завършена с медицински контейнери от велпапе в ролята на нощни шкафчета.

 

Композиции от декоративни обекти навсякъде в жилището  създават миниатюрни сцени – сякаш парарелни светове, родени от наслоените във времето впечатления, емоции, образи и спомени.

 

 

Специални издания