Дизайн в устрем

Достолепието на миналото и лекотата на настоящето в Mozaika Creative Space, Габрово

 

Интериор Антон Иванов

Текст Елена Сергова

 

 

Има хора, в чиито вени тече една по-различна кръвна група – не е нито А, нито Б. Всъщност е DIY. Но не този “направи си сам” подход от познатите Pinterest вдъхновения, а плод на вътрешна необходимост за себеизразяване, разбиваща всякакви граници на семеен и културен бекграунд. Такъв е случаят на дизайнера Антон Иванов, който макар и самоук, е доказателство, че най-добрата школа е да последваш чистия си порив и да създаваш без условия.

 

Когато след повече от 10 годишна свободна практика от вкъщи Антон решава да потърси офис, си представя автентичен апартамент от българския модернизъм с високи тавани и запазен паркет. След известно лутане му попада някогашната сграда на БНБ в града, завършена 1989г., която днес помещава банка на приземния етаж и частни офиси под наем на горните три.

 

Сградата е с автентична архитектура и без почти никакви намеси, а достоепието й напомня за времената, в които подобни сгради са се строили с размах и без пестене на ресурси. Каменни облицовки по фасадата и стълбището, месингови парапети, решетки и декоративни лайстни от тежки сплави, мазилки и тапицирани  врати – потенциалът на сградата е запазен и липсва само човек, който да обедини с лекота достолепието на миналото и лекотата на сегашното. Така Антон попада на един от най-големите и просторни офиси, а можем да кажем, че и офисът попада на Антон. Проектиран по предположение за главен банкер, помещението пази най-тежката реликва за калибъра на подобен пост – монолитно бюро с допълнителен модулен шкаф. От едната страна са разположени по дължина огромни гардероби с естествен фурнир, които плъзгат погледа до дървената ламперия, покриваща радиаторите. Като човек, който е развил вкуса и работата си в саможива и нетипична за таланта му среда и семеен бекграунд, Антон Иванов мигновено разпознава потенциала на пространството.

 

Започва реставрацията, прекарвайки късните часове на нощта в боядисване, шлайфане, шкурене, мазане с вакси, укрепване, претапициране и окабеляване. Идеята му е пространството да бъде и социален хъб – събирателна точка в град, в който няма  място за хора с афинитет към красивото. Единият гардероб мигновено се превръща в бар, под него намира място малък хладилник, а осветлението, добавено от Антон, го превръща в най-прелъстителната точка след работно време.

 

Пространството се разделя на две основни части: работно и социално. Тежкото бюро също се разделя, за да се олекоти обема. От съседния офис се намира и холна маса масив, а около нея се нареждат столове, находки на Антон: реплика на Orange Slice на Pierre Paulin от OLX, старо кресло, претапицирано от дизайнера, и между тях помощна масичка от Jysk с две кресла, останали от банката. Бар столът от Ikea, настанен до прозореца, примамва да си сипеш едно малко и да помълчиш със себе си.

 

Работното пространство е увенчано от негово величество бюрото, което си прави компания с още две от домашния офис на Антон, които сам е изработил. Тази композиция се допълва от офис стол от лят алуминий на холандския бранд Asis, отново находка от OLX, и няколко от мебелен завод Хемус – Троян, наследство от банката. Осветлението е също толкова еклектично – немска настолна халогенна лампа, също втора употреба, която кореспондира с автентичната ниска маса от месинг и мрамор – силен акцент от бившия сатиричен вариететен театър в Габрово, съществувал в периода 1985 – 1999 под един покрив с Дома на хумора и сатирата. Реставрацията й се оказа предизвикателство, но резултатът си заслужава.

 

Цялото пространство е осеяно с осветителни тела, които са силна страст на Антон. Някои от тях са изработени изцяло от него, други – доработени. Дизайнерът разбира алхимията на добрата светлина и амбиантните промени, които създава. Стената зад работната част е превърната в малка галерия –  механизмът за окачване на рамки всъщност е метална релса за завеси и за баланс на мъжката енергия Антон избира женски портрети като един от централните е подарък от дигиталния артист Калоян Тошев MZK.

 

Mozaika Creative Space на Антон Иванов е нещо повече от офис – то е пространство, което доказва, че добрият дизайн не е функция нито на бюджет, нито на среда, а може да се превърне в автономен дишащ организъм през творческия поглед и устрем на човека. И докато за някои се превръща в догма и религия, за други е чисто и просто начин на живот.