Ретроспектива на Гае Ауленти

Музеят Vitra показва „иконични“ и по-малко известни проекти на една от най-значимите италиански дизайнерки

 

Калина Константинова

 

Какво свързва интериора на музея Orsay в Париж, лампата  Pipistrello, иконичните мебели във филма на Жак Дере „Басейнът“ с Ален Делон и Роми Шнайдер? Всички те са дело на Гае Ауленти. Тези и много други проекти могат да бъдат преоткрити в ретроспективата, посветена на италианската дизайнерка, организирана от музея Vitra.

Гае Ауленти (1927–2012) е архитект и дизайнер с многостранна и плодотворна кариера. Автор е на близо 700 проекта, между които серията столове „Locus Solus“ (1964) за Exteta, масата „Tavolo con Ruote“ (1980) за Fontana Arte и, разбира се, лампата „Pipistrello“ (1965) за Martinelli Luce, толкова известна и значима, че почти засенчва останалото й творчество, което наистина заслужава да бъде преоткрито.

Изложбата показва първите проекти на Ауленти за компанията Poltronova, между които първия й люлеещ се стол „Sgarsul“ (1962), отличаващ се с изключително модерна форма, както и серията градинска мебел „Locus Solus“ (1964). Откриваме и проектите за Zanotta, между които лекия и лесен за съхранение сгъваем стол „Aprilina“ (1964). Продуктите, които дизайнерката създава за FontanaArte, показват нестандартният й и модерен за времето си подход –  горната част на стъклената лампа „Giova“ (1964 г.), например,  може да се използва като ваза, а металното осветително тяло „Rimorchiatore“ (1967 г.), включва няколко елемента, между които също ваза, но и пепелник.

Шоурумите на производителя на пишещи машини Olivetti в Париж и Буенос Айрес са едни от първите й интериорни проекти. В Буенос Айрес тя използва огледални тавани, за да постигне калейдоскопски ефект, подсилен от лампите „King Sun“ (1967), проектирани специално за мястото.

Превръщането на интериора на гарата Орсе в Париж в музей (1980-1986) е най-известният й архитектурен проект, който й носи световна слава. След него получава изключително престижни поръчки за проектиране на интериора на музея Georges-Pompidou отново в Париж, за реновиране на Palazzo Grassi във Венеция и за трансформация на Националния дворец Монтжуик в Барселона (1985-1992), който се превръща в Национален музей на каталунското изкуство.

Изложбата включва и селекция от по-късни и по-малко известни проекти, като опаковки за грим за френската фирма Rochas или вази за производителя на стъкло от Мурано Venini, както и тостер и блендер за  Trabo.

Включени са проекти за частни интериори, театрални постановки и костюми, изложбени пространства. Снимки, рисунки, скици, документални филми и интервюта допълват тази мащабна ретроспективата, която показва изключителната творческа вселена на една от най-значимите италиански дизайнерки.

Изложбата може да бъде видяна до 18.04.2021.

 

Специални издания