Пластмасата – вдъхновение и враг

Нова изложба в музея Vitra поставя на фокус синтетичния материал и влиянието му в дизайна и в живота

 

Калина Константинова

 

Пластмасата е повлияла на живота ни много повече от всеки друг материал. Откриваме я във всички сфери – опаковки, обувки, домакински стоки, мебели, автомобили, архитектура…

Превърнала се в символ на безгрижното консуматорство, тя стимулира въображението на дизайнери и архитектите от десетилетия. Днес обаче драматичните последици от пластмасовото развитие станаха очевидни и материалът загуби своята утопична привлекателност. Изложбата „Пластмасата: как да построим отново нашия свят“ в музея на дизайна Vitra (до 4 септември, 2022 г) разглежда историята и бъдещето на този противоречив материал – от изключителния му възход през ХХ век, до въздействието му върху околната среда и авангардните решения за по-устойчивото му използване.

Експонатите включват забравени модели от зората на пластмасовия бум, впечатляващи предмети от епохата на поп арта, както и множество съвременни примери и проекти като прагматични продуктови иновации или решения за почистване на океани и биопластмаси, направени от водорасли или мицел.

Изложбата започва с мащабна видео инсталация, която поставя фокус върху конфликтите, свързани с производството и използването на пластмаса.

Втората част проследява еволюцията на синтетичните материали от средата на ХIХ век до наши дни и появата на първите пластмасови материали, много от които са били на растителна или животинска основа. Гутаперча, например, подобен на каучука материал, използван за декоративни предмети и изолация на подводни телеграфни кабели, се е получавал от сока на някои тропически дървета, докато шеллак, от който са направени първите грамофонни плочи, е смола, произвеждана от насекоми.

Ранните пластмаси са тясно свързани с колониализма, тъй като западноевропейските завоеватели експлоатират горите на Африка и Югоизточна Азия, за да получат необходимите им природни ресурси. Първата пластмаса, направена от чисто синтетични компоненти, е изобретена през 1907 г. от Лео Бекеланд. Била наречена Бакелит и е приветствана като материал с неограничени възможности. Тъй като е непроводима, тя е идеална за електрически ключове, контакти, радиоприемници и започва да играе централна роля в електрификацията на ежедневния живот.

Докато ранните пластмаси често са били разработвани от независими изобретатели, от 20-те години на миналия век разрастващата се нефтохимическа промишленост взима водеща роля. Това бележи началото на ерата на т.нар „петромодерност“. Развитието в областта на пластмасите взима връх по време на  Втората световна война, когато се появяват материали като плексиглас (за сенници на самолети) или найлон (за парашути). След 1945 г. тези материали намират нови приложения в дома като пластмасови чаши и чинии, кутии, играчки Лего и куклата Барби, найлонови чорапи…

Това е периодът, в който дизайнът се вдъхновява от материала. В изложбата ще можете да видите така известните „Ball Chair“ на Ееро Аарнио (1963), „Moon Lamp“ на Джино Сарфати (1969) и „Toot-a-Loop“ (1971), пластмасова гривна с вградено радио…

През 80-те години започват да се появяват бавно стратегиите за намаляване или рециклиране на пластмасата. През 1990 г. дизайнери като Джейн Атфийлд въвеждат нова естетика, базирана на рециклирана пластмаса.

След 90-те години започва да се говори много по-масово за проблемите, произтичащи от пластмасовия бум.  От микропластмасата в почвата, в океаните и в телата ни, до планините от отпадъци от опаковки, пластмасата определено се превръща във враг на обществото. Но какво може да направим? Какво да променим? Как да преодолеем световната криза с пластмасовите отпадъци? И каква роля може да играе дизайнът, заедно с индустрията, потребителите и политиката в процеса? Такива са въпросите, разглеждани в третата част на изложбата. В нея се представят проекти като „The Ocean Clean Up“, „Everwave“ или „The Great Bubble Barrier“, разработени с цел филтриране на пластмасови отпадъци от реки и океани. Тук ще се запознаете с идеи за намаляване използването на пластмаса, ще научите повече за различните материали и системи за рециклиране. Ще разберете как пластмасовите отпадъци могат да се превърнат в ценен ресурс, благодарение на проекта  „Скъпоценна пластмаса“, иницииран от Дейв Хакенс през 2013 г.

Днес много учени и дизайнери се интересуват от възобновяемите биопластмаси. Изложбата представя експерименти с водорасли от холандските дизайнери Klarenbeek & Dros, изследвания върху мицела от Технологичния институт в Карлсруе, както и различни проекти, занимаващи се с други обещаващи технологии. Британската компания Shellworks, например, използва микроорганизми, които създават вещество с характеристики на пластмаса, докато Университетът в Портсмут и ETH Zurich тестват ензими за унищожаване на пластмаса.

Интервюта с дизайнери, учени и активисти допълват изложбата и подчертават важността на интердисциплинарния подход, в който политиката, индустрията, науката и дизайнът трябва да си сътрудничат тясно, за да се справят с проблема. Всеки от нас може да има роля в процеса на промяна, но решението не е просто. Поради тази причина изложбата има за цел да обобщи сложната роля на пластмасата в нашия живот, като анализира как сме станали толкова зависими от нея и как бихме могли да променим ситуацията и да преосмислим бъдещето на този спорен материал.