Къщата на д-р Лазаров

Текст и снимки: Калин Йорданов и Вирджиния Крефт

 

Сравнително добре поддържаното някога жълто триетажно здание на №19 на малката централна софийска улица „Денкоглу” днес внушава позабравен аристократизъм с изисканата си, деликатно орнаментирана необарокова фасада.

 

Архитектът, един от най-видните български проектанти от края на XIX в. и началото на XX в., Кирил Маричков, сам я посочва като своя шедьовър.

 

Напомнящата миниатюрен виенски палат сграда е построена през 1912 г. за братята Никола, Тодор, Лазар, Михаил и Борис Иванови – една от крупните български фамилии на индустриалци след Освобождението. Баща им, Иван Хаджиласков, бил сред заможните и привилегировани търговци от Банско, които имали свои кантори във Виена, а самият той натрупал състоянието си от търговия с кожи и дървен материал и дори построил пътя до Серес, а керваните му били охранявани от турската полиция. Синовете му умножили неговия капитал, търгувайки с всевъзможни ресурси в различни отрасли – от захар и продажба на оръжие на македонските революционери до строителство и хотелиерство. В София те построили ул. „Триадица” и всички сгради по нея били тяхно притежание. Имената им се свързват и с изграждането на шосета, мостове, хотели и канализации, а също и със създаването на гробницата на княз Александър Батенберг. Също така братя Иванови са сред основателите и на една от най-големите и печеливши български компании преди 1944 г. – „Гранатоид” АД. Във времето тази могъща фамилия оставя поколения наследствени търговци и предприемачи и се обвързва с многобройни съдружници.

  

Тъкмо със сина на един от тези наследници, който влиза като зет в семейството, става известна и къщата на ул. „Денкоглу” №19. Д-р Георги Лазаров завършва медицина във Виена, откъдето се завръща в София заедно със съпругата си, която е дъщеря на сръбски воевода, и скоро става известен и почитан гинеколог, а красивата необарокова фамилна къща превръща в своя частна клиника с най-модерно за времето си оборудване. След национализацията до известна степен сградата запазва последната си функция, като е приобщена към един от софийските родилни домове. По-късно се връща като собственост на наследниците, които са запазили до известна степен достойнството й на столична архитектурна гордост.

 

 

Специални издания