Къщата с кулата

 



Калин Йорданов

Скрита зад липите на ъгъла на притихналите улици „Съвет на Европа” и „Гебедже” в столичния квартал Красно село, една печално-романтична гледка привлича погледа на случайния минувач. Между околните стари схлупени къщурки и новоиздигнатите кооперации изпъква силуетът на необикновен старинен дом, напомнящ малък призрачен замък с кула, сякаш излязъл от света на приказките.



Издигането на сградата преди около век, непосредствено след Балканската и Междусъюзническата войни, съвпаднало с бързата урбанизация на тогава новия сателитен столичен квартал, населен от български бежански семейства от Беломорска Тракия, Вардарска и Егейска Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Сред новите заселници бил и Стоян Карамихайлов, наречен още Сминишки. Той бил роден през 1881 година в серското село Горно Броди (днес Ано Вронду, Гърция), останало в пределите на Османската империя след Освобождението. Съдбата на откъснатите от родината българи го превърнала в революционер и поборник на националното обединение. През 1902 г. бил четник в Разлога при войводата Стефан Николов Калфата, а година по-късно и началник на отделение в четата на войводата Борис Сарафов. Като изявен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) взел активно участие и в Илинденско-Преображенското въстание. След Балканските войни Стоян Карамихайлов потърсил убежище и нов дом в София. Заселил се в покрайнините на града, където заедно с други бежанци от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Добруджа изградили няколко махали на преселници, които оформили лицето на новия столичен квартал „Красно село”. С уменията, придобити в строителното училище във Варна, той проектирал и изградил не само новия си фамилен дом в „Добруджанската” махала на квартала, но помогнал и за издигането на съседни къщи. Архитектурата на някои от тези новоизникнали бежански сгради в Красно село носела белезите на носталгията по родните места на преселниците.



Домът на Стоян Карамихайлов, станал известен като „Къщата с кулата”, е един от най-ярките примери за тази тенденция. Крайъгълната кръгла кула с бойници и тераса на върха несъмнено е своеобразна реминисценция на „Бялата кула” в Солун – столицата на Егейска Македония, родина на революционера. Днес, сто години по-късно, видът и състоянието на тази истинска архитектурна находка, с която някога създадената от бежанците махала се гордеела, навява тъга. Свличащата се мазилка на фасадата, рушащите се зъбери на върха на крайъгълната кръгла кула, порутената тераса и окаяният вид на стилизираните мавритански арки на страничните портали и на тройните прозорци по двете крила на зданието издават спешната необходимост от мерки за съхраняването на този превърнат в руина паметник от архитектурната съкровищница на стара София. А алегоричният графит на забранена питанка върху покрития с овехтяло платно параден вход на мълчаливата столетница сякаш иронично отправя предизвикателство към гражданската и националната ни съвест.
 

Related Articles

ощенагоре