Водната площ в градината

 

Водата се използва в градините от хилядолетия под формата на водно огледало или на течаща, динамична вода. Със своята гладка отразяваща повърхност и непрекъсната игра на светлини и сенки по нея, тя предразполага към съзерцание и медитация. Ако предпочетем  движещата се вода  под формата на фонтан, водна завеса или водопад, към успокояващото действие на водата се добавя и приятен звук.

 

Обикновено водните площи са  визуален или композиционен акцент в пространството, край на алея или са съчетани с кът за сядане, за да се гледат и усещат отблизо. Те могат да се комбинират с други архитектурни елементи и да се оформят места с различно предназначение и настроение: за релаксация с шезлонги или пейка, кът за хранене с пергола, барбекю или тематична градина за отглеждана на определен тип растения.

 

 

 

 

В зависимост от отдалечеността на водната площ от къщата и от цялостния дизайн на градината и сградата, водната площ може да бъде геометрична или  с пейзажна форма. Има междинни варианти, съчетаващи двата стила, както и асиметричните водни площи.

Когато са геометрични, във формата на правоъгълник,  квадрат или кръг, водните площи най-често са в близост до къщата или са продължение на геометрията на градината. Ако са разположени  самостоятелно в пространството, те са силен акцент, по-концептуални са и въздействат по-изразително, подчертано и графично.  Могат да се комбинират със скулптура, разположена вътре в тях или някъде по периферията, отразяваща се в гладката повърхност.

Целта на водните площи в свободни форми, независимо дали са оформени като потоци, водопади или спокойни огледала, е да наподобят най-доброто от природата и да се слеят с пейзажно оформеното обкръжение.

 

В зависимост от това дали водната площ е пейзажна или геометрична, дали искаме да я имаме за кратък период от време или завинаги, съответно избираме различни материали и начини за направата и облицовката й.  

Един от най-трайните, но и най-бавен и скъп за изпълнение начини, е водната площ да се излее от бетон, да се иззида от тухли или от модулни бетонови елементи. След това  да се хидроизолира и да се облицова с керамика, естествен камък или друг подходящ материал или да се измаже с  водоустойчива мазилка. От бетон или зидария се правят главно геометричните водни площи. 

Най-често мястото е издълбано в терена, с горен ръб на едно ниво със заобикалящата настилка или с тревата. Дълбочината трябва да е минимум 30 см, за да има достатъчно място да се скрие помпа  в нея. Ако ръбът стърчи над терена, освен че стените й трябва да са визуално привлекателни, те трябва и да са достатъчно здрави, за да издържат натиска  на водата. В такива случаи бордът може да се оформи и като място за сядане. Най-често за  облицовка на водните площи се използва формован естествен камък или някакъв вид керамична настилка. Едно съвременно минималистично решение е водната площ да се направи от видим бетон. Това е и практично, защото се избягват фугите и свързването между отделните материали и се намалява рискът от пропускане на вода. В зависимост от вида и големината на водната площ, тя може да се иззида и от стъклени тухли, да се използва метал, стъкло или пък ярко оцветена пластмаса.

Ако водната площ е в пейзажна форми или пък искаме да я имаме няколко години, след което сравнително лесно да я премахнем, по-целесъобразно е да я направим от фолио.  В този случай при изкопаването стените се правят с лек наклон. След това дупката се покрива със специално предназначено за целта фолио с гаранция 10 години. Ако търсим ефекта на напълно природосъобразна водна площ, има два начина, по които да подходим  – или да аранжираме камъни, които да скрият фолиото изцяло, или то да се покрие със слой плодородна почва, в която да се засадят водни растения.

В зависимост от замисъла на водната площ, ако фолиото остане видимо, най-добрият избор е черният цвят  – той абсорбира светлината и е трудно да се прецени истинската дълбочина на водата. Ако водната площ ни интересува главно заради отразителния й ефект, тогава цветът  на материала, с който е облицована, трябва да е черен или много тъмен.  Не се препоръчва да се използват сини фолиа или такива с щампи, имитиращи камъни, които изглеждат неестетично.

 

След водата вниманието обикновено бива привлечено от борда на водната площ, който я “рамкира”. Като въздействие той може да контрастира или да се слива със заобикалящата настилка. Освен декоративно въздействие и придаване на завършеност, бордът има и чисто практично предназначение – скрива края на фолиото, бетона или зидарията, от които е направена конструкцията, както и края на облицовката, ако тя е облицована.  Също така играе ролята на “шапка”, предпазваща вертикалната стена на водната площ от атмосферните условия и най-вече от влизането на вода, която да я разрушава.  Бордът обикновено е неразделна част от геометричните водни площи, докато при пейзажните не е задължителен. В някои съвременни геометрични решения, като например водна площ от видим бетон, може да няма борд.  При  геометричната водна площ може да се направи от формован естествен камък като  гранит, мрамор или пясъчник. В зависимост от дизайна на градината,  може също така  да е от тухли или от дърво. При пейзажните водни площи бордът може да е от по-груб естествен камък, от тухли или от по-грубо дърво.

 

Водната площ може да бъде заобиколена както от настилка, така  и от трева, които позволяват непосредствена приближаване до нея. Комбинацията между спокойна или динамична вода и растителни туфи по периферията й също е неустоима.

От практична гледна точка е по-добре водната площ да е заобиколена с настилка. Това я предпазва до голяма степен от замърсяване – от попадане на трева, листа и клонки в нея. От друга страна, комбинацията между ниско окосена морава и гладка водна повърхност е очарователна и елегантна. В този случай трябва да имаме предвид, че поддържането на водната площ ще е по-енергоемко, защото при косенето хвърчат тревички. 

 

За геометричната водна площ е по-важно, отколкото за пейзажната да бъде чиста – препоръчва се да се добавят препарати – алгицид и флашхлор, които предпазват водата от зеленясване. За всеки тип водна площ се препоръчва използването на потопяема помпа с мощност, съответстваща на големината на басейна. Освен че помпата движи водата и вкарва въздух в нея, което намалява зеленясването, към нея може да се монтира накрайник, който да създаде динамичен декоративен ефект под формата на струя или фонтан или при водните каскади и водните завеси да изкачва водата до желаната височина, откъдето тя да пада надолу. Някои хора оставят помпите си да работят дори и през зимата, което предпазва водата от замръзване.

 

Другото важно техническо съображение, което трябва да планираме, е удобството на  снабдяване с вода и източването й. Препоръчва се водната площ  да е свързана с водопроводната мрежа и пълненето й да става с пускане на кранче. Задължително е да е свързана и с  канализационната мрежа, за да може лесно да се измие или източи.