КОНСУЛТ

Топвъпроси за… отоплението

 




Пропан-бутанът “изяжда” кислорода   Вместо реотани в пода - рогозка с нагреватели

Христо Николов

На прага сме на поредната зима, а цъфналите през есента кестени подсказват, че иде голям студ. Някои вероятно все още не са решили цялостно проблемите с домашното отопление. Но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. За тези, които са отлагали месеци наред задачите с топлото вкъщи, но все още не са изпуснали последния влак, предлагаме някои от най-горещите въпроси и техните отговори.

Каква е разликата при отоплението с пропан-бутан и с природен газ?
Ако горивото се използва от печка, която го изгаря директно в помещението, при пропан-бутана след няколко часа кислородът може почти напълно да се изчерпи и е нужно да се проветрява по-често. При природния газ обаче често заради разликата в температурите се образува конденз. Има разлика и по отношение на безопасността. Пропан-бутанът е по-тежък от въздуха и когато настъпи теч, той “пълзи” по земята. Природният газ е доста по-лек от въздуха и помещението, в което е настъпила аварията, може сравнително лесно и бързо да се проветри.


Вярно ли е, че климатиците харчат много ток и отоплението с тях е неефективно и скъпо?
Климатик вкъщи, използван за отопление, може да си позволят хора, които имат алтернатива и този уред ще им служи само като добавка. Най-малките са с мощност поне 2 киловата. Т.е. един час отопление с такъв уред излиза по 42 ст. с ДДС. По цените за дневния ток. Защото нощем е малко абсурдно да се използва климатик, особено в помещение, в което се спи.
Все пак климатикът има друга основна функция през лятото и ако домът разполага с него, той може да се включва от време на време в преходните сезони. Долната ценова граница вече е 900 лв.


Проточен бойлер ли да вземем или обикновен?
Обикновените всъщност се наричат обемни. Естествено е, че проточните бойлери са по-съвременни и енергоспестяващи. При тях водата се загрява моментално при преминаването й под налягане през нагревателите, работещи с голяма мощност. Колкото по-силно е налягането на водата, с толкова по-голяма мощност се включват нагревателите. Те се самоизключват при спиране на водата и така се спестява енергията, която би се изгубила за загряване на самия корпус, както е при обемните бойлери. Един обикновен проточен бойлер в нашите магазини струва поне 80-100 лв., и то от най-малките, които са подходящи повече за мивка, отколкото за баня. 80-100-литров проточен бойлер за баня струва над 120 лв., но при по-реномираните марки може да стигне и около 300 лв.


Ефективно ли е подовото отопление?
Разбира се. То е доказало ефективността си заради нещо много елементарно - загретият топъл въздух се издига нагоре, на негово място идва студеният и така се създава една постоянна циркулация на топъл въздух из помещението, което е много комфортно. Лошото е, че час-два след като се изключи, всичко това спира. На нашия пазар в момента има много интересни рогозки с вградени нагреватели, които се продават на квадратен метър. Те са предназначени за тънки подове и се полагат върху основната замазка на пода. Цените им са между 50 и 100 лв. в зависимост от марката, като има вариант и за мокрите помещения.


Как да решим въпроса с топлата вода при непостоянното напрежение на електрическата мрежа и налягането на водата, което се мени всеки момент?

Засега единственото, което ви остава, е да търсите специални бойлери, създадени за такива условия. Ще ги познаете по това, че имат сравнително малка мощност ­ примерно 2,5 киловата за бойлер за четиричленно семейство, който обикновено трябва да е поне 4 киловата. Трябва да има и специална термична изолация, която води до по-малък разход на енергия за съхраняване на достигнатата температура, както и допълнителен вентил за случаите, когато налягането във водопроводната мрежа се увеличи рязко.


Каква трябва да е мощността на котлето за отопление на еднофамилна къща?

Много зависи от това колко е голяма къщата и дали ще се използва само за отопление, или и за подгряване на топла вода. За дом от 250 квадрата например, ако котлето ще е нафтово, трябва да е поне 28-киловатово. Самото котле излиза към 2300 лв., към което може да се добави табло за програмиране, което струва още около 1300 лв.
За твърдото гориво е доста трудно да се прогнозира, защото зависи дали ще използвате дърва или въглища и колко калорични са самите въглища. Същото 28-киловатово котле излиза около 1000 лв. При тези котли също може да се приложи автоматика и електроника за регулиране, като, естествено, цената се качва чувствително.
От друга страна, при тези инсталации може да се говори отделно за самото котле и отделно за горелката. Чугунено котле от най-малките ­ с мощност 25-30 киловата, например струва около 700-800 лв. Само че горелката за нафта например е 840 лв., за газ е 1500 лв. и т.н.

Приложими ли са в България онези видове отопление, за които Четем в западната преса, използващи алтернативни горива?
Донякъде. Но имайте предвид, че колкото по-евтино е горивото, толкова по-скъпо струва самата инсталация. Дори у нас вече се предлагат инсталации за еднофамилни жилища, при които основен източник е всъщност... въздухът. Той се изсмуква от мощен компресор и се вкарва в капсула, пълна с течен фреон. От налягането фреонът става газообразен и влиза в топлообменник, подгрявайки по този начин влизащата в него студена вода, която след това тръгва по вътрешната отоплителна инсталация. Такава инсталация харчи 7 киловата ток, но произвежда 18,3 киловата топлоенергия. Парното и топлата вода на двуетажна къща с нея излизат максимум 1000 лв. на година, докато с нафта това би струвало около 8500 лв.
Има подобни инсталации, които работят само с топлината на земните недра. Вместо с компресор те са снабдени със сонда, която се забива в земята. На около 50 м дълбочина винаги има постоянна висока температура, която се превръща в първичния енергиен източник и подгрява отоплителната инсталация. Такава инсталация, разбира се, също харчи ток, но несравнимо по-малко, отколкото ако електроенергията служеше за първичен енергиен източник. Всъщност подобни инсталации се рентират единствено за големи еднофамилни жилища.

Related Articles

ощенагоре