НА ГОСТИ

Домът на Галя и Георги Лозанови

 

Постмодерна модернизация на модернизма

текст Марина Караконова, снимки “Студио МЕМ”

 

 

Галя и Георги в кабинета. “Тук могат да се разчетат духът и знаците и на двама ни.”, казват те

Навън е мразовита и сивкава утрин, но апартаментът на Галя и Георги Лозанови е друга планета: топла, оживена и уютна. Георги току-що се е върнал с огромен букет жълти хризантеми, кафеварката къркори и изригва дим и ухание, Галя слага на масата шоколадов кейк, Георги си връзва фишу в синьо, червено и бяло ­ “ето така ­ за цвят!”... Да се чудиш как на същото това място само преди месеци е царяла пълна битова немара ­ натрупани съдби и вещи по думите на Георги.
Галя: “Така беше. Много си личи, когато влезеш в една къща, как са минали годините през нея. Тя сякаш пази енергията на чужди животи, които могат и да не те допуснат, нищо, че имаш нотариален акт. Тук обаче веднага почувствахме, че ще се получи.”
Георги и Галя дълго време си търсили жилище в карето между “Патриарха” и площад “Славейков”. “Тук може да не е географският, но е живият център. Излизаш ­ и си в суматохата на града. Помня това усещане от малък ­ в къщата на баба на Женския пазар. Въобще във всеки нов дом човек съзнателно или не възстановява детството си...”, казва Георги Лозанов. След като се оказва, че тук е възможно да бъдат направени някои промени, най-важната от които банята да е до спалнята, решават да купят жилището.
Стилът на сградата е този на хотел “България” ­ предвоенен немски модернизъм. Има конкретни препратки към него и в интериора ­ от изчистените линии до полилеите. Умишлено са запазени и чугунените радиатори, които също носят духа на времето. Оттам нататък е последвала една “постмодерна модернизация на модернизма”, както се шегува домакинът. Холът е общо помещение, разделено на три отделни, абсолютно еднакви обеми. Равнопоставеността им се подчертава от три прозореца, подобни на екрани, и от три черни килима.
 

 

Зиданата библиотека в “пространството на Галя”. Глобус, чиния, изрисувана от Казаков, и портрет на Георги, направен от фотографа Емил Христов преди 20 години.

Галя: “Това е основната архитектурна хватка на къщата.” Трите пространства са хем еднакви, хем всяко едно е разработвано индивидуално и носи своите различни знаци. Двата края на общото пространство са рамкирани от две зидани библиотеки ­ много различни, но като че ли през цялото време бърборят помежду си. Голямата заслуга за архитектурните внушения и ефекти е на родителите на Георги ­ арх. Олга Станева и арх. Лозан Лозанов, и със специалното участие на Галя в ролята на дизайнер.
Цветът на стените с порталите, които условно разделят помещението, е кафяв. “Кафявото придава цялост и завършеност и в същото време превръща стените в декор ­ мислено можеш да ги вадиш и местиш”, казва Лозанов.
Неговото пространство в голямото общо помещение е кабинетът му  ­ ще го наречем условно “светът на книгите”. Той може да се разкаже с две думи: писалище и библиотека. Писалището, по неведоми стечения на обстоятелствата е принадлежало на Димитър Полянов. Креслото е на големия ни архитект Васильов.  Библиотеката е проектирана така, че да се виждат книгите, а тя самата да изчезне. Ефектът е като че ли книгите висят във въздуха. “Но нали те в крайна сметка са магически предмети?”, казва Лозанов. Пространството на Галя е там, където е аудио- и видеотехниката ­  това е нейният “свят  на медиите”. На библиотеката в дъното се забелязват чиния, рисувана от Димитър Казаков, глобус и фотографски портрет на Георги Лозанов от Емил Христов. Именно тук са телевизорът, радиото, CD-то, музиката на дома. Другата стена от пространството на Галя е пълна с картини ­ подаръци на семейството от приятели. Подписите са на Майсторов, Стойчев, Газдов, Асса, Карамфилов, Гюзелев, Панайотова, Йонов, Блажев... Книгите и медиите си дават среща в трапезарията. Тя се състои от две стъклени витрини и една голяма маса, която разтегната може да поеме поне 12 души за вечеря и е удобна за покер. В началото идеята била да е кръгла. Причината: докато доц. Лозанов пише и мисли, той се разхожда, а масата се пада точно по средата на маршрута му. За притъпяването на неизбежните удари, редно било масата да е кръгла. Това обаче било архитектурно неприемливо: стилът на дома не допуска обли форми.

 

 

 зиданата библиотека.
Книгата е магически предмет”, казва Лозанов.


 Така в името на естетиката масата е квадратна, а доцентът е със синини. Кухнята зад загатнатия бар е в яркочервено. За нея била нужна най-голяма професионална намеса, защото била купена много преди самия апартамент. Така след сложна игра приказката за балтона и копчето се материализирала в интериора. Оттам нататък игрите продължават: над кухнята има остъклени пробиви, които създават усещането, че от другата страна пространството продължава да се разгръща. А там всъщност е само банята. Самата баня е с големи прозорци, в нея е проникнал червеният “кухненски” цвят, нищо чудно на някой да му се стори най-уютното помещение, разбира се, ако не предпочете тоалетната с изящната изчистена бяла мивка, поставена върху стогодишен махагонов плот. Точката не е сложена. Най-малкото защото предстои закрепването на триметров  фотографски фриз от Иво Хаджимишев на балета на Софийската опера.

 

 

Поглед към “средното” помещение, “пространството на Галя” и прозорците екрани.

 

 

Тоалетната. Срещу нея е мивката, вградена в стогодишно махагоново дърво.  Топлата връзка между спалнята и банята.

Related Articles

ощенагоре