Как се проектира във Франция

 
Александър Йончев организира Архитектурно ателие във Френския институт в България, което ще се проведе в девет модула и има амбицията да запознае участниците  (архитекти, дизайнери, студенти или непрофесионалисти) с основните принципи в архитектурата, да им представи техниките на работа, да им покаже как да си служат с формата, светлината и материалите, как да постигнат хармония в интериорния дизайн, да ги запознае с основните течения в съвременната архитектура, както и с предизвикателствата на съвременния град. Чрез видеопрожекции, презентации, дискусии и практични упражнения те ще могат да обогатят познанията и уменията си и ще отворят съзнанието си за нови идеи, вдъхновени от френския метод, с който ще се запознаят.
Александър Йончев завършва Университета по архитектура в Сент-Етиен към Лионската академия през 2013-та година, след което работи във Франция и в Италия. В периода от 2013-та до 2015-та година ръководи проекти на Лазурния бряг в Южна Франция, като архитект в международния колектив Damilanostudio architects. Сътрудничи с известните италиански дизайнери Масимо Мороци (Alessi, Cassina, Edra) и Франческо Бинфаре (Magis, Cassina, B&B Italia, Edra). След завръщането си в България през 2016-та работи в офиса на арх. Атанас Панов. В началото на 2018-та година създава собствено студио под името Simple.Architecture (www.simple-architecture.com), което работи върху проекти в България и в чужбина. С него разговаряме за професионалният му път и мотивите му да организира и води архитектурно ателие в България.
 
 
 
 
 
-Завършил сте Архитектура във Франция, но имате ли наблюдения по отношение на архитектурното образование в България и според вас какви са основните разлики между двете школи?
 
Повечето колеги, които познавам в България, са завършили тук. С някои от тях съм работил рамо до рамо и неведнъж сме коментирали различни аспекти от архитектурата, както и разликите в архитектурното образование в България и Франция. От разговорите ни и от обменения опит съм стигнал до извода, че тук архитектурата се преподава много повече като инженерна наука, отколкото като изкуство, за разлика от Франция, където изцяло се набляга на творчеството и на философията в архитектурата.
 
-На вас лично какво ви  донесе образованието във Франция? Университетът, който сте завършил, отличава ли се от останалите с тази специалност? С какво ви привлече именно той? 
 
Благодарен съм на университета в Сент-Етиен, тъй като той ми даде най-важното: възможността да намеря своя път в архитектурата, да изградя позиция и стил и да ги отстоявам. В това отношение университетът ми е много известен във Франция. Знае се, че там наблягат на духовното и професионално израстване на всеки студент през всичките 5 години образование. Когато ти дадат задание за проект, никой не ти казва какво да правиш, откъде да започнеш или как да подобриш проекта си. Научаваш много от тези неща сам или допитвайки се до по-горните випуски. По този начин, наученото остава трайно в съзнанието, тъй като сам извървяваш пътя.
 
-Какъв е пътят на младите, току-що завършили архитекти във Франция? Какви са възможностите, които се отварят пред тях?
 
Университетът ни публикува ежегодно статистика за  релизацията на звършилите в него студенти. Много често младите архитекти започват работа в архитектурно студио (във Франция се говори по-скоро за ателие) в първата една година след завършването си. Малцина са тези, които веднага се впускат в собствена практика, тъй като практическият опит все още им липсва, а и създаването на собствено студио във Франция е доста скъпо удоволствие. Има и много, които заминават за чужбина, търсейки нови предизвикателства. Френският език се говори в много държави, което допълнително увеличава възможностите за нестандартна професионална реализация.
 
-Разкажете за вашия професионален опит от Франция
 
Професионалният ми опит включва едновременно Италия и Франция, тъй като работих в италианско студио и ръководих проектите му във Франция. По-големите проекти, в които съм участвал, остават в Италия: жилищни блокове, затворени комплекси, търговски центрове, галерии, шоуруми и бутици, индустриални сгради.
 
-Защо решихте да организирате архитектурно ателие във Френския институт?
 
Основният мотив да искам да се занимавам с академична дейност е силното ми желание да променя начина на мислене относно архитектурата и да го изведа на ниво, достойно за европейска държава. По мои наблюдения в нашата страна всичко се свежда до въпроси за  застроената площ, цената на квадратен метър, „цветови комбинации“ и „начупени фасади“. Френският институт е свързващият елемент между мен, като френски възпитаник, и хората, които имат интелекта, отвореното съзнание и стремежа да обогатяват културата си. В този смисъл партньорството ни е напълно естествено, логично и уместно.
 
-Може ли накратко да ни разкажете в какво се изразява френският подход в архитектурата и интериорния дизайн?
 
Основното при проектирането е намирането на идея или концепция, около която да се изгради проектът. Идеята често е абстрактна мисъл, която няма пряка връзка със строителния процес, тя е идеалът, освободен от физичните закони, около които се гради нашият свят. Когато идеята се избистри, тя трябва да хармонизира с конкретните дадености на контекста, в който се изгражда проектът. Работата на архитекта е в това, да балансира тези отделни елементи така, че в крайния резултат идеята да бъде също толкова бистра като в началото, без това да ощети контекста и функционалността. Това може би е най-сложната задача в архитектурата.
 
-Мислите ли, че този подход е приложим в нашата страна?
 
Разбира се. Идеята е духът на един проект, а визията е тялото му. Както при човека, в архитектурата също тялото не може без духа. За съжаление през последните 30 години в България се издигнаха много сгради без дух и те са сред основните причини за редица социални проблеми, които наблюдаваме в ежедневието. Точно затова имаме спешна нужда от промяна. Френският подход е международен, тъй като той се наблюдава в архитектурните практики на най-добрите архитекти в света. Смея да кажа, че имам богати наблюдения върху архитекти от цял свят, тъй като през годините съм изучавал множество монографии и теоретични трудове, написани от самите тях и това, което ги обединява, е идеята. Затова смятам, че ако искаме да започнем да живеем в качествена среда, достойна за европейска държава, трябва да работим в тази насока.
 
 
-Какво очаквате от хората, които ще посещават ателието? 
 
На първо място очаквам от тях да забравят всичко, което са виждали, чували или учили дотук, свързано с архитектурата. За да отворим съзнанието си за нов начин на мислене, трябва първо да го изчистим от стария. След това, разбира се, бих искал всеки да се изразява свободно и смело, тъй като в обмена на идеи се раждат най-добрите. Бих искал хората да възприемат това ателие като лаборатория за идеи, място, в което няма правилно и грешно и в което всеки може да експериментира. Надявам се, в края на деветте сеанса, всеки от участниците да си тръгне с един по-богат, по-интелигентен и по-духовен мироглед, който да продължи да разпространява около себе си. Едва тогава можем да се надяваме на промяната, от която толкова се нуждаем.
 
 

Специални издания