Какво харесва… Мариана Сърбова

Архитектурата е специфична отправна точка за виждане на света, казва арх. Сърбова, като добавя, че използва това в артистичните “неархитектурни” проекти, по които работи. Не си поставя ограничения за нещата, с които се занимава – важното е да я вълнуват истински. Архитектурната й практика е белязана от интерес към обществените пространства, детската среда, дизайна и визуалните изкуства, а студиото, в което работи – Мото, й дава свободата да съчетава всичко това. През последната година е част от екипа, завършил реконструкцията на “Магазия 1” на пристанище Бургас и на симпатичната детска площадка до нея с найновия (детски) фар по Българското Черноморие; участва в създаването на читалище “Хамалогика” в Бургас – ново място, което вече функционира на пълни обороти и събира интересни хора; успява да организира самостоятелна изложба “Платна” и да участва в арт-пленер “Желязното магаре” в с. Долен. И след всичко това, дори й остава време за пътувания.
 

 
 
Моят дом е… Той е там, където съм в момента засега поравно между Бургас и София.
 
Моето лично пространство е… поредният ми скицник. Там се появяват на много ранен етап идеи, които после отлежават, а някои от тях имат късмета да се развият след време. Скицникът е чудесно работно място извън офиса.
 
Вкъщи винаги имам… картини и материали за рисуване. И вино. Повечето картини са рисувани от мен и непрекъснато се обновяват. Други са подарък от любими хора или просто не съм устояла на изкушението им.
 
В дома си никога няма да сложа… показни вещи, които не са свързани с хубав спомен и не ми говорят нищо.
 
Последното нещо, което купих за жилището си, е… хамак, но все още не съм го сложила. Мисля, че е крайно време.
 
Често каня на гости… спонтанно, без предварителна уговорка. Вярвам в силата на момента.
 
Най-интересната къща, в която съм влизала, е… къщата Шрьодер в Утрехт. Тя е учебникарски пример – в 1-ви курс си спомням, че я рисувахме като перспектива. Споменавам я не толкова заради лично пристрастие, а защото това, което помислих, когато влязох в нея, беше, че учебниците не биха могли да дадат и 10% от преживяването на живо. И това важи за всичко. Образованието ни само започва в университета, живото преживяване и търсенето на взаимовръзки е много важно.
 
Ако мога да избирам, бих живяла… тук. Животът ми по този начин в България е напълно съзнателен избор. Открила съм много възможности, разнообразие, красота, удоволствия и приятели, свързани с цяла България. Бих живяла известно време и другаде, защото всяко ново място е предизвикателство, изважда от човек различни скрити страни. Но за да отида някъде, нещо трябва да ме повика.
 
Все още се изненадвам от… това, колко красиво и различно може да е морето всеки ден. Имам чувството, че никога няма да се уморя да го гледам, снимам и да интерпретирам проявленията му като житейска мъдрост.
 
Черпя вдъхновение от… движението, от общуването с природата във всичките й форми. От пътуване. От книги и изкуство. От нови места и интересни хора.
 
Уча се от… трудните ситуации в живота. Но и от красивите истории, които се срещат на всяка крачка, стига човек да се огледа.
 
Малко хора знаят за мен, че… мога да съм ужасно нацупен човек, когато се занимавам с нещо, което не ми е по вкуса.
 
Изложба “Тебешир” (проект на сдр. “Трансформатори”) в пространството на читалище “Хамалогика”, 2016

Гордея се, че… правя всичко възможно да не допускам компромиси с неща, в които искрено вярвам.
 
Все още не съм успяла… да видя и преживея дори малка част от местата, за които съм мечтала. Пожелавам си една хубава Португалия тази година. Отдавна я мисля.
 
Най-новото при мен е… 2016 година посветих на платната, хоризонтите и морето – като преживяване и като артистичен проект, който успях да завърша и покажа (проект „Платна“). В момента се оформя следващата тема. Много обичам мига, в който една идея започва да излиза от главата ми и да добива форма – тогава съм най-смела и не усещам никакви ограничения.
 
Най-важното, което научих от опита си, е, че… ако не изпитваш удоволствие и радост от работата си ежедневно, животът става доста труден. Човек трябва да се забавлява повече и да гледа по-леко на нещата. Лесно е да се каже и не толкова лесно да се изпълни, но опитите продължават.
 
Искам да кажа на всички, че… най-доброто тепърва предстои.
 
 

Специални издания