Най-старото българско интериорно списание отпразнува 50 години

Най-старото българско интериорно списание „Наш дом“ отпразнува 50 години – време, за което не само се утвърди на пазара, но и  намери място сред онези културни феномени, които формират националната естетическа култура.

 

 
Любопитна е историята на списанието:  
През 1967 г. „Наш дом“ започва да излиза като издание на руски език на агенция „София- прес” и се разпространява в 6 броя годишно на територията на СССР. Смята се, че идеята за списание, посветено на дома, е на тогавашния шеф на агенцията Спас Русинов, но още няколко души претендират за авторство. 
 
По онова време „Наш дом” е повече лайфстайл издание със статии за изкуство, мода, козметика, здраве, рецепти, карикатури и кръстословица. 
 
 
 
 
От 1969 г. списанието започва да излиза и на български. От 1975 г. обликът на „Наш дом“ се променя с ново лого (същото и до днес!), ново оформление на хромова хартия и повече цветни страници. В условия на пълен дефицит, всичко стойностно в интериорите е или по поръчка, или донесено от чужбина. „Наш дом” гостува главно на архитекти и художници и затова от онова време е прякорът на списанието „Ваш дом” . 
 
От 1978 г. „Наш дом“ става издание на Комитета за култура с главен редактор арх. Мария Луканова, която успява да убеди Людмила Живкова, че списание за интериор и битова култура е необходимо за естетическото възпитание на българския народ. 
 
През 1982 г. „Наш дом” неочаквано предизвика скандал с представянето на домовете на известни хора, между които и Лили Иванова, което провокира възмутени писма от  „обикновени български граждани”, открили изведнъж, че някои у нас живеят по-добре от другите. За да покаже, че не е елитарно столично списание, „Наш дом” започва поредица от тематични броеве, посветени на различни български градове. 
 
През 1987 г. „Наш дом” става издание не само на Комитета за култура, но и на Съюза на архитектите в България. По повод 20-годишнината му в рамките на Четвъртото световно биенале „Интерарх~87” се прави първата и единствена среща на редакторите на списанията за интериор от социалистическите страни, организирана от „Наш дом”. Това е началото на така наречения „безвалутен” обмен, в рамките на който се обменят хора и материали, които обогатяват списанието. 
През 80-те години популярността на „Наш дом“ нараства лавинообразно, а тиражът му е 90 000 на руски и 29 000 – на български език. Валят писма от цяла България и от незнайни кътчета на СССР с молби за абонамент.
 
През 90-те години времето на промените започва и за „Наш дом”и Министерството на културата официално се отказва от всичките си издания, като „Наш дом“ става собственост първо на Радосвет Радев, а по-късно на социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. 
 
В началото на XXI век „Наш дом” расте с всеки брой и надхвърля 150 страници. Съдържанието се обогатява с новини от световните изложения и с материали на кореспонденти от цял свят. Нивото на българските интериори видимо се подобрява и именно в първото десетилетие на XXI век много талантливи архитекти и дизайнери започнаха своята практика, като списание „Наш дом” първо отрази техния дебют. 
 
След като успешно преодоля кризата в бранша, „Наш дом“ продължи да се развива с нови рубрики и сътрудничество с изявени български и чужди архитектурни студия.
 
Независимо от политическия и икономическия контекст, списанието се съхрани през годините, като запази своя характер на издание, адекватно на българската реалност, на практичен справочник, полезен консултант и ценен ориентир в добрия стил и вкус. 
 
 
 

Специални издания