Резиденция Черешова градина

Проектът е една от българските номинации за  наградите Mies van der Rohe
Проект арх. Петър Торньов и арх. Милена Филчева 
снимки Георги Палов и Цветомир Джерманов
Резиденция „Черешова градина”, проект на арх. Торньов и арх. Филчева, беще сред българските номинации в едно от последните издания на престижната европейската награда за архитектура Mies van der Rohe. Отличието се присъжда на всеки две години.
Проектът включва реставрация и разширение на съществуваща къща и превръщането й във ваканционен дом или къща за гости с ресторант и разнообразни зони за релакс и спорт.
Резиденцията е разположена между река Искър и Витоша на около километър северно от Панчаревското езеро, в непосредствена близост до обширна градина с черешови насаждения. Естествените дадености на средата и съществуваща постройка от 40-те години, ползвана от германски и руски военни по време на Втората световна война, са изходната точка за проекта, който има за цел в дългосрочен план да създаде място за спорт и отдих сред природата. Планирани са развитие на допълнителна спортна  инфраструктура и активности, свързани с дейности на открито. Програмата предвижда както реставрация на съществуващата постройка, така и нова сграда – разширение, които да предоставят стаи за гости, ресторант, дневна,  зона за отдих с малък спортен салон и СПА и покривна тераса с басейн.
Съществуващата монолитна сграда е с двускатен покрив в алпийски стил. Новата сграда е съвременно продължение на старата, като двете са свързани и оформят едно цяло. Връзката между двата обема е от западната и северната страна, като за целта са направени мащабни пробиви във фасадата на съществуващата сграда.
На нулево ниво в новия обем е разположен салон – ресторант и мултифункционална зала. Салонът е обединен вертикално чрез двуетажен атриум с помещенията на втория етаж, като функционалната връзка е съществуващата стълбищна клетка и панорамен асансьор, който стига до покривна тераса и открити басейн и бар с гледка към околностите и Витоша.
В интериора доминиращи са естествените материали и усещането за простор. Основни материали са конструктивните елементи, като носещия тухлен зид на старата сграда, видимия бетон, стоманените конструкции.  В старата сграда е запазена и реставрирана съществуващата мозайка в стълбището и коридорите, помещенията са с масивен дървен под, а подпокривното пространство е трансформирано в малко студио, като дървената конструкция на покрива е внимателно реставрирана.
Целият материал в брой февруари, 2017

 

Специални издания