В зелена прегръдка

Къща в Саутхемптън – симбиоза от английска градина, европейски минимализъм и рустик елементи

Мария Спасов, снимки Cezign www.cezign.com, www.design-elements-blog.com

Къщата на съоснователката на дизайн студио Cezign Сесилия Дюпире се намира в Саутхемптън, който е в североизточната част на Лонг Айлънд в щата Ню Йорк, на брега на Атлантическия океан. Преди няколко години интериорната дизайнерка Дюпире купува мястото, на което съществува малка къща от края на 50-те години. Постройката е скромна за Лонг Айлънд, с множество миниатюрни стаи и изобилие напречни стени. Това, което привлича Сесилия Дюпире, е градината, която обгръща къщата като в зелена прегръдка от всички страни. Започва двугодишен период на реновиране. Сесилия е учила дизайн в Стокхолм, Виена и Лондон. Дълги години е работила като главен дизайнер за Заха Хадид. Знае, че препятствията са част от пътя. Целта и е да създаде усещане за максимум простор и светлина в дом, стъпил върху миналото, но с поглед към бъдещето, търсейки съвременната му идентичност. Всяка стена, която е възможно да бъде премахната, изчезва. Сесилия Дюпире залага на отворен план с илюзия за щедро пространство. Стреми се интериорът да остане функционален, за да може без усилие да го променя според потребностите.

Вдъхновение черпи от европейския минимализъм, английските градини и рустик стила, типичен за дом извън града. Най-важно за дизайнерката е да ориентира къщата така, че всяка стая да има гледка към градината. Декорацията е сведена до минимум, за да диша пространството и да измества погледа към зеленината отвън. "За мен красотата на извънградските къщи е природата, която ги заобикаля. Исках вкъщи да усещаме промените на сезоните. През лятото къщата е обгърната от дърветата и е сенчеста, а през зимата е обляна в светлина", споделя тя. Белите стени и подът от бял дъб свързват в едно отделните зони. Любовта към белия дъб идва от шведските корени на Сесилия. Дърво и премерена доза цветни акценти стопяват хладината на минимализма. Изненада внася декорът на кухнята, който нарушава пестеливия стил на обзавеждане на останалите пространства и връща назад във времето. Дизайнерката запазва част от елементите на първоначалната кухня като препратка към историята и възможност да се наруши монотонността. Къщата напомня на книга с много страници. Едни с повече текст. Други с по-малко. И трети – с празно място за дописване.

Целият материал в брой август/2015

Специални издания