В дома на писателя Димитър Шумналиев

Текст Антоанета Баева
снимки Александър Новоселски

Отново снимаме в жилище на писателя Димитър Шумналиев, този път в София, на висок етаж. И отново не можем да си тръгнем. Не само заради хубавия чай, но и заради интересните истории, които танцуват около всеки предмет в този топъл и магнетичен дом. Всъщност, тук няма нищо, което може да се нарече “вещ”. Всеки детайл е част от плетеницата на пътувания и запознанства – вълнуващи открития, сърдечни подаръци, неслучайни случайности. Не се чувстваш като в музей, защото Димитър Шумналиев успява да те направи част от историята – меко, ненатрапчиво, елегантно да те води по пътеките на своя опит и приключения.

 

И да, картините. Може доста да поспорим в какво е по-добър Шумналиев – в словото или в пейзажа. Неговите къщи са толкова еднакви, но и толкова различни. Някои – от ранния период – по-натуралистични, други – от по-късния, абстрактни и сякаш вече напълно дематериализирани. Интересно е, че всеки път, когато ги връщаш в съзнанието си, те се появяват не като сгради, а като портрети на хора – одухотворени от погледа на художника, който умее да улавя онова невидимо трептене на цвета и на времето, което придава на материята дух. Забравихме да снимаме. Вместо това пием чай, гледаме Витоша и слушаме Димитър Шумналиев. Иска ти се да останеш.