Архив

Проста геометрия

или експеримент с пространството с рационална основа и ирационална свобода

Проект Guilherme Torres
Текст Тодор Атанасов

 


Архитектите не престават да експериментират с пространството. Похватите са много: прониквания, допирания, срязвания, завъртания, прегъвания... забавна игра, която води до нов прочит на пространствената реалност.


В определена степен всяка архитектура е нова версия на нещо вече съществуващо. Тук познато е всичко изходно – „тривиалната” функция на обитаването, простата геометрия на разпределенията и модерната строгост на обемите, но резултатът е нов. Позната ни е изчистената естетика на модернизма, но ни изненадва начинът, по който е интерпретирана. Именно в съчетаването на различни фактори се крие непресъхващият извор на новаторство в архитектурата.


Сградата е изпълнена по проект на ателие Guilherme Torres и се намира в Londrina (името на града идва от британските заселници и на португалски означава лондончанин), Бразилия.
Разположена е на терен с лек наклон в северозападна посока. Основното влизане в сградата е решено на нивото на двора – през отвор в белия ограден зид към улицата по настлана с дърво повърхност. Предвид атмосферните условия в Londrina голямото остъкляване на басейна служи и като главен вход в жилището.
На това ниво е поместено общо дневно пространство с различни кътове. Зона ден включва кът за телевизия, място за разговори и пространство с гледка към двора. Тази обща зона е със светла височина през два етажа и към нея има визуална връзка от родителската спалня и от остъклената галерия пред детските стаи на горното ниво. Тук e поместен просторен комуникационен вестибюл, който може да поеме допълнителни функции в жилището. Към детските спални са предвидени вградени гардероби по фронта на стените и индивидуална баня за всяко от децата. Родителската спалня разполага с отделни баня и тоалетна, обширно преддверие с мивки и голямо стенно огледало. В югоизточна посока, пред спалнята, е предвиден и просторен балкон, който предпазва стаята от прегряване.
Основните функции на горното ниво са поместени в изцяло обшита с дърво призма. От нея еркерно изскача само обемът на разпределителния вестибюл. В сутерена са предвидени обслужващи и технически помещения.

В тази къща сякаш всички пространства са подчинени на една основна идея - да обгърнат центъра на цялата композиция – пространството на дневната. Това решение на Guilherme Torres създава съвсем друго усещане за общото въздействие на сградата. Тя не е просто жилище, а дом.

 

Във всяко изкуство има нещо ирационално - малка шега, закачка, лудост. Именно този емоционален компонент превръща архитектурата в творчество и оставя някои неща в нея прекрасни и необясними едновременно. Ако не беше така, архитектурата щеше да се свежда до алгоритмична дейност. И тук в решението на интериора има множество духовити жестове – едно връщане назад към осемдесетте с щамповането на screen shot от електронната игра Galaxy върху повърхността на стената на дневната, акцентите - малките обекти, които дават живот на пространствата, сценографските решения в някои от зоните...

Именно тази смесица от рационално и ирационално, от разумно и емоционално е изключително присъща на добрата архитектура.


Целият материал в бр. 5/2011