В дома на Петър Вучков

текст Толи Вулова
снимки “Студио МЕМ”

Сигурно ви се е случвало да влезете в нечий дом и да изпитате  необяснимо приятно чувство от присъствието на хора, мебели, предмети. Такова беше усещането, когато прекрачих прага на моя домакин ­ Петър Вучков. Всичко ­ от витрините, фотьойлите, картините до малките статуетки ­ сякаш беше живо, дишаше. “Имам отношение към предметите с биография”, споделя той. Петър Вучков е личност, която няма нужда от представяне. Участията като актьор в театъра и присъствието му повече от 27 години на телевизионния екран го правят добре познато име. “Аз съм варненец. Тази част от биографията си считам за качество ­ казва с характерното си чувство за хумор. ­ В семейството ми много се обичахме и бяхме най-щастливи, като се съберем по празници около масата във Варна. Невероятно, мило, трогателно. Майка ми готвеше много вкусно. От нея ми е хобито кулинария.”

Думата хоби най-добре разкрива личността на Петър Вучков. Той има отношение към източните езици (знае арменски, полски, турски), към часовниците, картините, самоварите, а напоследък и към хаванчетата. “Когато човек си купи два предмета и после вземе трети, вече е колекция ­ и започва да събира. Така се появи и налудничавото ми хоби към хаванчетата ­ сега имам 150. Не ги смятам за домашни прибори, а за част от интериора.”

Човек с много хобита, познания и усмихната душа

Петър Вучков умее да разказва увлекателно не само за хобитата си, но и за всяка вещ в дома. “Ето тази картина я купих от Генко един ден, когато отивах за спанак. Срещнах го, поисках я и той ми я продаде, затова тя не е довършена и е разписана от него с пирон. Другата пък е на един арменец, излага в Америка ­  Демерджиан.Той е барабанист и успешно съчетава талантите си ­  озвучава всяка своя изложба. Неговата картина я взех също случайно, докато му бях на гости,
където ме заведе Леда Тасева. Едни от последните творби, които имам, са на артиста Веселин Борисов-Пъпеша и на художничка от Сопот ­ Караиванова. Тя рисува платната си от масло с ръце.”
Мебелите в хола на Петър Вучков също са с история. Бюфета и отоманката ги има не само защото обича сецесиона, а и защото са му скъп спомен от баба му и дядо му. “Не само стилът и дърворезбата правят впечатление, а и някои хитрости в изработката. Под вратичките има скрито копче, което, като го натиснеш, ги отваря автоматично. Ако не го знаеш, няма как да си откраднеш от скритото вътре вкусно сладко”, споделя със заразяващата си усмивка моят домакин. Усмивка, която не можеш да не забележиш, да забравиш и да не є отвърнеш, защото както той сам казва: “На мен душата ми е усмихната.”

Специални издания