Където очите не скучаят

Милена Будинова събира дома си години наред от различни места по света – пъстра картина, която не омръзва 

Текст Антоанета Баева
Снимки Александър Новоселски

„Постоянно се местех и нещата вървяха след мен и се трупаха”, казва Милена Будинова. Точно така се формира „живият” дом  – с наслагване, обживяване и  преосмисляне. Тези пластове история рисуват автентична картина, която четеш като книга и която не омръзва.

Домът на продуцента от Supernova media е от 1927-а  и сякаш носи енергията на всички тези години. Място – отпечатък на свободния дух, пътешествията и приятелствата.  Жилище на съвременно градско семейство, което носи ерудицията на своите предци и културата на света. Много цветно, но не само с цветове, а и с различни географски и темпорални стилове. Всеки предмет тук е находка, реликва или спомен. „Мразя да хвърлям мебели, давам им нов живот. Учудва ме, когато хората се радват, че имат нещо ново, а са изхвърлили невероятни стари вещи”, споделя Милена. Работата й като режисьор и сценограф ясно личи във всеки красив мизансцен в жилището, а образованието и талантът й на художник превръщат дома в смела хармония на цветове. Пъстра картина, която вълнува. Място, където очите не скучаят нито за миг. И тук, като във всяка хубава картина, има нещо случайно – това се бетоновите колони, които при преустройството остават в суровия им вид.  И както във всяка хубава творба, има размах, артистичност и искреност.
Тръгваме си с нежелание след парче домашно приготвен  кекс.

Целият материал в бр. юни/2012