Elliot Zontone: Под повърхността

Elliot Zontone използва вода, отражения и движение, за да превърне живописта във физическо преживяване

 

Текст: Рая Чичева

Снимки: Личен архив

 

Роден в Париж през 2002 г. и израснал сред лозята на Saint-Émilion, Elliot Zontone принадлежи към новото поколение артисти, които отказват да разглеждат живописта само като статичен образ. Неговите творби съществуват между материята, движението и пространството – между жеста на художника и физическото преживяване на зрителя.

 

Влиянието на винения регион Бордо присъства осезаемо в творчеството му, макар и не буквално. Земята, лозята и виното се превръщат в символи на време, трансформация и памет. Това усещане преминава през текстурите, цветовете и самия начин, по който картините му изглеждат – модерни и традицонни едновременно.

 

Творчеството на Zontone носи свободен и суров прочит на кубизма. Формите се фрагментират, линиите остават силно изразени, а композициите се развиват чрез широк жест, наслагване и контролирана случайност. Вместо да фиксира образа, той се опитва да улови движение, енергия и моментно усещане.

 

Особено важна тема в работата му е човешкото тяло. Неговите фигури не са идеализирани или академични. Те изглеждат уязвими и понякога незавършени – като отражение на несъвършенството в реалността.

 

Практиката му постепенно излиза извън рамките на платното. Освен живопис, Zontone работи с текстил, интериорни пространства и стенописи в архитектурна среда. Именно проектите му за басейни привличат особено внимание през последните години – пространства, в които водата става част от самото произведение.

 

Вашите произведения са между живопис, архитектура и инсталация. Как виждате себе си – повече като художник или като артист, който работи с пространство?

Все още се възприемам основно като художник. Но с времето започнах да усещам ограниченията на платното. Исках живописта да напусне стената и да стане част от среда, която се преживява, а не просто се наблюдава.

 

По какъв начин водата променя творбите Ви?

Осъзнах, че водата може да бъде активен слой от творбата – чрез отражение, движение и деформация картината започва да живее. Нестабилността не е дефект, а съществена част от композицията.

Не искам творбата да изглежда фиксирана или напълно завършена. Водата трансформира образа постоянно чрез светлина, движение и дълбочина. Това създава игра между контрол и случайност – нещо, което винаги ме е привличало като тема.

 

Проектите ви са в синергия с архитектурата. Колко силно пространството влияе върху произведението?

Архитектурата влияе на всичко. Не бих могъл да създам една и съща работа два пъти, защото всяко пространство има собствен ритъм, светлина и енергия. Дори начинът, по който хората се движат около басейна, става част от композицията.

 

Вашите творби изглеждат много въздействащи в социалните мрежи – как гледате на дигиталното разпространение на изкуството?

Социалните мрежи помогнаха работата ми да достигне бързо до много хора по света и съм благодарен за това. Но композициите, които правя в басейн, не могат да бъде разбрани напълно през екрана, защото мащабът, движението и усещането за потапяне изчезват.

 

С какво е специфична работата по рисуването на един басейн? Коя е най-трудната част?

 

Обикновено започвам със скици и дигитални визуализации, но финалната работа винаги се развива директно спрямо пространството. След като вляза в самия басейн, реагирам инстинктивно на пропорциите, движението и архитектурата. Винаги има елемент на импровизация.

Моментът, в който водата бавно започне да покрива творбата, винаги е много емоционален. Почти филмов. Тогава произведението внезапно променя измерението си и се превръща в това, което е трябвало да бъде. Преди водата то е само потенциал.

Хората рядко осъзнават колко физически изтощителен е този процес. Работи се в празен басейн, под силна топлина, сред отражения, трудни ъгли и технически ограничения. Но мисля, че най-трудната част е психологическа – няма дистанция между теб и творбата. Буквално се намираш вътре в картината, докато я създаваш.

 

Ако можехте да създадете подобен проект навсякъде по света без ограничения, какво пространство би ви привлякло?

 

Бих искал да създам нещо на някое сурово и изолирано място – може би в пустиня, с гледка към океана или интегрирана в бруталистична архитектура. Впечатляат ме местата, в които природата и човешката конструкция се сблъскват.

 

Какво искате да почувстват хората, когато гледат произведенията ви под водата?

Опитвам се да създам усещане за истинско потапяне – почти като влизане в сън или спомен под водата. Искам хората да изпитат едновременно изненада, емоция и леко усещане, че обичайното им възприятие за пространство започва да се разпада.