На ръба

Виц, ирония и балансирана еклектика в новия столичен клуб Baroteque Slon

проект Kukadesign, aрх. Ева Куртева и арх. Мариана Кадинова

Антоанета Баева

 

Baroteque Slon e последният проект на Kukadesing (aрх. Ева Куртева и арх. Мариана Кадинова). Заведението се намира в Централния военен клуб в София в сграда – паметник на културата с дългогодишна история, построена в края на XIX век по проект на чешкия арх. Антонин Колар. „Наша основна цел беше да комбинираме духа на неоренесансовата сграда със съвременна атмосфера и детайли в един нов хибрид. Да съчетаем бар, място за срещи, танци, нощен клуб и дискотека, история и съвременност, елегантност и хумор“, казва арх. Куртева.

 

Основната концепция е за смесване на стилове, но особено важен в случая е подходът към тази еклектика – елементите са интерпретирани с ирония и виц, което придава неочакван и различен характер на мястото. Тази двойственост е заложена дори в логото – лебедът на Салвадо Дали, който се превръща в слон, когато се обърне (а думата „лебед“ на английски –swan- звучи като слон). Всъщност, всичко в клуба пародира и интерпретира клишетата за класическо наследство и лукс със закачлива игра със символите на благополучието и културните кодове – ловно имение, замъци, готика, кабаре, будоар, „мачо“ дизайн…Тази иронична игра изгражда още едно ниво на предизвикателство – това да различим и оценим кича като естетическо послание.

 

„Аристократични“ портрети на животни създават зоопарк, в който егото и претенцията звучат комично. И понеже заведението се казва „Слон“, би било твърде тривиално акцент да бъде именно слонът. Затова Kukadesign създават скулптури на жирафи в реални размери, които звучат изненадващо и дори абсурдно в контекста на този клуб, който години имаше славата на едно от луксозните места за нощни забавления.

 

Препратки към стила ар деко внасят необходимата доза елегантност и усещане за наследство и традиция. Тази линия е прокарана дискретно със структурите от месинг, които придават усещане за отминала епоха. Тъмните стени, кадифените дивани и автентичните фризове по таваните напомнят декадентския хедонизъм от 20-те и 30-те години на миналия век.

 

Коридорът пък е в друга стилистика в духа на деконструктивизма, но отново с намигване. Неговата комплексна структура прикрива сложната тъкан, наслоена от множеството преустройства на сградата.

 

Именно историческото наследство е основна и особено важна тема в реновирането на заведението. Сюжетът на интериора до голяма степен се определя от изискването таваните да се реставрират до оригиналния им вид и върху тях да не се монтира нищо – предизвикателство за нощен клуб с подобна голяма височина на помещенията. Таванът е възстановен до последния детайл и разкрива великолепието на оригинала. Архитектурата е истинската стойност на мястото и нейните предимства – височини и аркади, са изведени като акцент. Обемът налага линия на симетрия и затова барът и пултът на диджея са централно разположени, което разчупва традиционната постановка с маси и столове.

 

Геометрията на детайлите, макар да напомнят арт деко стилистиката, са изцяло продукт на съвременните дигитални технологии за дизайн и производство. Подходът е минималистичен, с опростени геометрични елементи, а умереното и иронично внушение за „помпозност“ е благодарение на внимателно подбраните детайли.

 

Парадоксално, но въпреки свръхмодерното иронично отношение към традиционни ценности, интериорът изглежда като място с история, което сякаш винаги е било тук.

 

И въпреки силно експресивната идея, атмосферата е спокойна и релаксираща. Тук идва ролята на авторите, които успяват да създадат wow дизайн без агресивни ефектни елементи, а само с пропорции, текстури, цветове и преплитане на находчиви сюжетни нишки. Често нощните клубове не изглеждат добре през деня, но тук е помислено за това и Slon е приятно място и на дневна светлина.

 

Неочаквана нова комбинация за Централния военен клуб.

 

Специални издания